— Между другото, къде са сега тленните останки на вашата мадам Чен? — попита консул Ворлинкин. — Рано или късно ще трябва да ги върнем на роднините й. Може да има висящ казус с наследство или бог знае какво. Или деца, които още са живи и които биха имали емоционален интерес към съдбата й. — Той се поколеба. — Не че очаквам с нетърпение съдебните процеси.
— Прибрахме я в една от криокамерите на мадам Сузе — каза Рейвън-сенсей. — Тенбъри ни помогна.
— Ще издържи ли там? — попита Майлс-сан.
— До края на света.
Майлс-сан се обърна към Ворлинкин.
— Ще трябва да остане там, докато не разплета тази бъркотия. Но иначе аргументът ти е състоятелен. Така. Разполагаме с две нишки — нашата свърнала от правия път мъртва дама и доктор Лейбер. Остава да ги проследим и да видим дали няма да се пресекат някъде. В „Нов Египет“ ли е била замразена мадам Чен, между другото?
Йоханес извика втората страница на формуляра.
— В една от криокорпорациите, които „Нов Египет“ по-късно е погълнал, струва ми се.
— В същата инсталация?
— Преди четиридесет и пет години новата инсталация едва ли е била построена. — Йоханес пусна бързо търсене в мрежата. — А, ето. Инсталацията, където са я държали първоначално, е прекратила дейността си преди десетина години. И е била разрушена. Тогава са преместили мадам Чен в новия комплекс в Криополис.
— Това определено би улеснило размяната — каза Майлс-сан. — Особено ако разменящият е познавал системата отвътре. Според мен мадам Чен е била избрана случайно. Целта на цялата операция е била Лиза Сато.
— Да не казваш, че някой е откраднал мама? — попита с изтънял гласец Мина.
— Така изглежда… — Майлс-сан примижа, вперил поглед в данните.
После погледна отново към нея, понеже Ворлинкин го стисна за рамото и врътна многозначително глава. Мина изглеждаше така, сякаш полага отчаяни усилия да не заплаче.
Майлс-сан моментално премина на друга скорост.
— Което води до логичния извод, че онзи, която я е взел, очевидно много държи на нея. Така де, не крадеш неща, които не цениш. Значи са се погрижили добре за майка ви.
Големите лъжат, нали така? Като цяло, на Джин му допадаше, че Майлс-сан не се държи пренебрежително с тях, като с деца, но така или иначе цялата история изглеждаше адски странна.
Като видя, че думите му нямат очаквания окуражителен ефект върху Мина, Майлс-сан изтърси:
— Така де, и моята портативна криокамера се беше изгубила по едно време, но накрая всичко свърши добре.
— От твоя гледна точка може да се е изгубила — възрази Рейвън-сенсей, — но от наша се намери.
Майлс-сан удостои Мина с широка усмивка и вдигнати вежди, все едно казваше „ето, виждаш ли“, но изражението му бързо се промени, срещнало стената на празния й поглед. Ворлинкин и Йоханес го зяпаха като хипнотизирани.
Майлс-сан разкърши рамене.
— Ще ида да си поговоря с този доктор Лейбер. Лично. Не на местоработата му обаче — добави по-бавно, потънал в размисъл.
Устата на Роик се сви упорито.
— При наличие на обезопасен периметър.
— Да де. Може дори да вземем Йоханес, така че да си поделите периметъра.
— И това е нещо.
Майлс-сан се обърна към Мина.
— Във всички архиви, които прегледах досега, няма и следа за връзка между доктор Лейбер и майка ви. Разчитаме единствено на твоите показания. И ако от този храст изскочи заек, то ще е единствено благодарение на безценната разузнавателна информация, която получихме от теб.
Това като че ли я ободри малко; поне долната й устна спря да трепери.
— Наистина?
— Наистина. А ценните информатори на ИмпСи получават възнаграждение за усилията си. Както и куриерите всъщност — добави той и хвърли поглед към Джин.
— Но аз не си довърших задачата — напомни му Джин.
— В интерес на истината, попадането във вражески плен се заплаща допълнително.
— Колко? — попита Мина значително по-бодро.
— А, харесва ми как мислиш, хлапе. Има си официален ценоразпис. В бараярски марки, разбира се. С кодове за различните услуги. Ще накарам Роик да провери и да обърне сумите в местната валута.
— Искате да им платите по цени за възрастни? — попита Ворлинкин. На Джин му се стори, че консулът е по-скоро учуден, отколкото недоволен. Надяваше се, че Ворлинкин няма да тръгне да разубеждава Майлс-сан, чиято идея всъщност беше чудесна.
— Точно така — каза Майлс-сан. — Бюджетът ми по този случай позволява значителна дискретност, между другото.