— Може ли и аз да се наредя на опашката, в такъв случай? — тросна му се Ворлинкин, после захлопна уста, сякаш сам не можеше да повярва какво е изтърсил.
Майлс-сан само се ухили. Надянал отново строгата си консулска физиономия, Ворлинкин подкара Джин и Мина към кухнята да ги нахрани. Джин погледна през рамо към четиримата мъже, които вече се обръщаха към комтаблата. После тежката врата се затвори. Джин продължи след Ворлинкин. Надяваше се шпионските джаджи на консулството да са наистина добри.
13.
Доктор Сеичиро Лейбер обитаваше къща под наем в един от северните жилищни квартали на Нортбридж, недалеч от работата си. Майлс накара Йоханес да обиколи с вана близките пресечки — искаше да получи общо впечатление за квартала. В почивния предобед мнозина бяха излезли да се погрижат за миниатюрните тревни площи пред къщите си. Група шумни деца притича през тревата и изчезна с кискане зад ъгъла, сподирена от недоволни викове. Джин и Мина сигурно бяха израсли в квартал като този.
Снощните, вече по-целенасочени проучвания на Майлс бяха извадили на светло академичната справка на доктор Лейбер и кажи-речи нищо друго. Полицейското му досие беше забележително, дори виртуозно чисто. Името му не фигурираше в списъка с поддръжниците и спомоществователите на Лиза Сато, нито сред арестуваните при излязлата от контрол демонстрация, повечето от които бяха пуснати, без да им бъде повдигнато обвинение. Обвинения бяха повдигнати, а след това снети срещу двамата покойници и тримата — сред които и Сато, — които така подозрително се бяха озовали в криокамерите. С други думи, всичко изглеждаше тип-топ.
Доктор Лейбер беше защитил докторската си степен на крехката възраст от двайсет и осем години и веднага след това беше постъпил в „Нов Египет“, където работеше и досега, четири години по-късно. Докторатът му, който Майлс беше прочел — е, прегледал по диагоналната система, — разглеждаше някои подобрения в криоразтворите, което изглеждаше напълно обяснимо предвид факта, че стипендията му е била отпусната от консорциум на криокорпорации. Няколко от големите криокорпорации поддържаха изследователски отдели, които освен че следяха за контрола на качеството, разработваха стратегии за промени в процедурите, които да привлекат клиенти за сметка на конкуренцията. В което също нямаше нищо странно.
Майлс накара Йоханес да спре на един ъгъл.
— Мисля, че най-големият ни проблем понастоящем ще са любопитните съседи, а не електронното наблюдение. Няма как да останете тук, без разни хора да дойдат и да ви питат кого търсите. Така че ще отворя канал към теб, Йоханес — Майлс зададе нужните команди в комуникатора си и го включи на запис, — а ти виж къде да спреш, купи си кафе или нещо такова, но да не биеш на очи. Роик ще го оставиш на уличката пред задния вход. — Майлс изгледа телохранителя си. Роик беше облечен цивилно, но не съвсем по местната мода. — Ще ми се да те бяхме дегизирали като уличен стълб.
— Ще се справя — каза Роик.
Майлс кимна, даде знак на Рейвън да го последва и стъпи на тротоара.
Отвори им тъмнокос сънен мъж с голяма чаша чай в ръка, по тениска и панталони, бос. Въпреки наболата брада и липсата на лабораторна престилка Майлс незабавно разпозна в него издирвания обект.
И му се усмихна.
— Доктор Лейбер? — И продължи, преди онзи да е отговорил: — Казвам се Майлс Воркосиган, а това е моят колега доктор Рейвън Дърона от „Дърона Груп“.
Последното име, изглежда, събуди у Лейбер някаква асоциация, последвана от израз на недоумение.
— Дърона? — каза той. — Като ескобарската клиника?
— О, значи сте чували за нас? — Рейвън му се усмихна щастливо.
— Следя медицинските издания.
— Пристигнахме във вашия град за междупланетната криоконференция миналата седмица и решихме да се възползваме от възможността да поговорим с вас. Може ли да влезем? — каза Майлс, без да поправя погрешното впечатление на домакина, че с Рейвън са „колеги“ в областта на бионауките. Намекът за междузвездни ченгета щеше да остави за след като се вмъкнат през прага и само за в краен случай.
При това правдоподобно обяснение Лейбер гаврътна остатъка от чая си и отстъпи. Майлс се намърда благодарно в коридора, остави на домакина да ги въведе в малката дневна и седна на първия изпречил се пред погледа му стол, с идеята, че така ще е по-трудно да го изкарат от къщата. Останалите, естествено, последваха примера му.
— Вие бяхте ли на конференцията? Май не ви видях там. — Всъщност Майлс беше проверил и знаеше, че Лейбер не е бил нито сред гостите, нито сред лекторите.