Рейвън се наведе над облегалката.
— Между другото, ако току-що сме откраднали бабата на този беден човек, ще изпаднем в адски неудобна ситуация.
Майлс ухили. Беше в страхотно настроение.
— Просто ще я върнем. Ще я оставим на моравата по тъмно. Или ще я пратим анонимно по пощата. Човече, нужно е нещо много по-страшно от това, за да се почувствам неудобно.
Мисълта загуби част от очарованието си при спомена за провала от вчерашната сутрин. Майлс не беше докрай сигурен дали звукът, долетял откъм Роик, е въздишка, или пръхтене, но реши и в двата случая да го остави без коментар.
По времето, когато служеше в градската стража на Хасадар, младият Роик беше изкарал курс по оказване на първа помощ. По-късно, след като положи тържествената клетва на графски гвардеец, премина далеч по-сериозно обучение за спешна помощ при военнополеви условия. Курсът включваше и криоподготовка по спешност, имаше и практически занятия с една твърде реалистична на вид кукла с човешки размери и автоматичен контрол, на която вливаха фалшива крионична течност. Е, чак кошмари не беше сънувал заради онази кукла. Ала сега, след като помогна да преместят тялото на мадам Сато върху масата за процедури, кошмарите, изглежда, му бяха в кърпа вързани.
Рейвън и медтехник Танака подходиха професионално към отстраняването на защитната ципа и подготвянето на неподвижното тяло на пациентката, като запазиха в максимално възможна предвид обстоятелствата степен достойнството на безпомощната жена. Но тя така или иначе не приличаше на онази кукла от практическите занятия, не приличаше много и на труп, но не изглеждаше и жива. Може би хората, с маймунските си мозъци, просто не бяха способни да възприемат това противоестествено състояние между живота и смъртта. Макар че, ако някога му се наложеше да извърши истинска криоподготовка, опазил Бог, опитът, който трупаше в момента, сигурно би му помогнал неоценимо. По някакъв особен начин Роик се чувстваше привилегирован.
Ако не друго, след безбожната грешка от онзи ден, този път негова милост се беше погрижил да определи със стопроцентова сигурност самоличността на жената. За щастие, снощи, след като я докараха при Сузе и я разопаковаха, негова милост се отказа от първоначалната си идея да докара бедните дечица, за да разпознаят новата му придобивка. Този път дори не казаха на Джин и Мина, че са намерили майка им. Когато Роик попита негова милост кое е по-добро, негова милост отговори с простичкото: „Никое.“ Което повече или по-малко обобщаваше ситуацията.
Докато Рейвън включваше различните системи и дупчеше размекнатата кожа на пациентката, Роик контролираше успешно реакцията си. Но не съумя да се овладее, когато на вратата се почука отсечено — стресна се, извъртя се и застана нащрек.
Консул Ворлинкин мушна глава в пролуката.
— Лорд Воркосиган, пристигна съобщение… о-о!
— Този път не водиш децата, нали? — попита разтревожено негова милост.
— Не, не. Оставих Йоханес да ги дундурка. Те още не знаят.
— Уф. Макар че ако всичко мине по план, скоро ще можеш да ги доведеш.
— А ако не мине по план? — попита мрачно Ворлинкин.
Негова милост въздъхна.
— Можеш да влезеш — каза Рейвън през рамо, — но ще трябва да си сложиш филтрираща маска. Недей да висиш на прага обаче.
Айко побърза да занесе маска на консула и му помогна да я нагласи. Ворлинкин направи физиономия, когато тъканта прилепна към кожата му, и отбеляза:
— Чудех се какво е усещането, между другото.
— Някакви проблеми дотук? — попита негова милост. Седеше на високо столче, отчасти за да наблюдава процедурата, но най-вече — поне по мнение на Роик, — за да не крачи нервно напред-назад.
— Засега не — каза Рейвън и включи първата промивка със затоплена, обогатена с кислород интравенозна течност. Глинесто сивата кожа на пациентката започна да придобива ефимерния оттенък на светъл лед. Някой се беше постарал да запази дългата й коса — обработена с гел и увита в найлон, навита като черупка на охлюв над едното й рамо. Косата на госпожа Чен беше подстригана много късо, което не беше учудило Роик, защото по негово впечатление лекарите си умираха да стрижат своите пациенти.
Мадам Сато се оказа по-висока от очакваното — над метър и седемдесет, по-близо до метър и осемдесет дори. По ръста си, както и по дългата тъмна коса, мадам Сато обезпокоително напомняше на Роик за съпругата на негова милост, лейди Екатерин — прилика, за която Роик благоразумно не спомена. Лицето на Сато беше по-кръгло като форма, но и то като лицето на лейди Екатерин се отличаваше с красива симетрия и високи скули. В тяло беше по-слаба, но по начин, който намекваше повече за стрес, отколкото за спортни навици. Елфска принцеса, попаднала на лоша компания и кофти дрога.