— Ама тя не е… — Ворлинкин я зяпаше като хипнотизиран. — Нали казахте, че щяла да изглежда ужасно? Кожата й щяла да се бели, косата да пада и така нататък.
— Когато са я въвели в криостаза, мадам Сато е била напълно здрава — обясни Рейвън, — а и подготовката й, по всичко личи, е била първокласна, и скорошна при това. Когато се озова на нашата операционна маса, лорд Воркосиган беше в далеч по-тежко състояние от средностатистическото. Меко казано. А за да се поддържат средностатистическите нива, някои пациенти трябва да са в по-добро състояние от средното.
— Прилича на героиня от детска приказка.
— Какво? — каза негова милост; люлееше единия си крак и потропваше по пречката на столчето. — Снежанка и едното джудже?
Ворлинкин се изчерви от неудобство.
Негова милост се изкиска.
— Сега ни трябва само принц.
— Кой е жабата тогава? — попита Роик, като тайничко се радваше, че не е единственият, който се е сетил за приказни героини.
— Приказката е друга — успокои го негова милост. — Да се надяваме.
Рейвън смени системите и бистрата течност бе заместена от тъмночервена. Скоро ледената принцеса вече не изглеждаше толкова ледена — първо се появи бледа розовина като мразовита пролет, а сетне по-топъл златист оттенък, сякаш по системата течеше не кръв, а лято. Накрая Рейвън изтегли изходната тръбичка от крака й, а вената и кожата затвори със специална превръзка. Танака му помогна да се оправи с кабелите, жаковете и странната плувна шапка.
— Отдръпнете се — извика Рейвън и вдигна предупредително поглед към аматьорската си публика. Звукът, който придружаваше електрошока, се оказа по-тих от очакваното, но въпреки това Роик потрепери.
И тогава гърдите на жената се надигнаха. Кожата й вече изглеждаше не само мека, а и жива. Минаха няколко секунди, през които Танака следеше мониторите, а Рейвън наблюдаваше с присвити очи пациентката. Лицето му беше спокойно, но ръцете му, забеляза Роик, бяха стиснати в юмруци. А после устните на жената се разтвориха за дълбоко вдишване, после още едно, и юмруците на Рейвън се отпуснаха. Роик на свой ред си спомни да вдиша миг преди да се е посрамил, строполявайки се в безсъзнание на пода. На косъм.
— Получи се от първия път — каза Рейвън и изключи помпата.
Негова милост стисна благодарно очи. Ворлинкин, все така с вид на хипнотизиран, промълви:
— Това е удивително!
— Обожавам тази част — призна Рейвън, без да се обръща конкретно към никого. — Кара ме да се чувствам почти богоподобен. Или като магьосник най-малкото.
Устните на негова милост се кривнаха иронично.
— С други думи, за теб това е начин да погъделичкаш егото си, така ли?
— И още как — съгласи се Рейвън. — Аз живея за тези моменти.
— Добре е човек да харесва работата си — измърмори негова милост.
Рейвън обиколи тялото на пациентката си, като я почукваше тук-там с една химикалка по начин, който едва ли беше безразборен, реши Роик. И едва ли беше нов.
— Имаме рефлекси. Периферната нервна система вече работи — докладва Рейвън, върна се при главата й и приглади един измъкнал се кичур коса.
— Мадам Сато? — повика я нежно. — Лиза?
Клепачите потрепнаха, повдигнаха се, после мадам Сато стисна силно очи. Горните клепачи леко припокриваха вътрешните ъгли на очите й, които бяха с класическа бадемовидна форма. Ирисите й бяха с наситен кафяв цвят, съвсем различни от сиво-сините очи на лейди Воркосиган.
— Слухът работи — измърмори Рейвън. — В достатъчна степен поне. — После отново я повика: — Лиза? Чуваш ли ме?
Сигурно й приличаха на бандити с тези маски. Това едва ли беше успокоителна гледка, особено ако главни герои в последния й ясен спомен бяха злосторниците, осъдили я на заточение далеч от света и децата й. Дали се бяха подсмихвали самодоволно? Или бяха излъчвали хладен професионализъм? Или безразличие? Неизвестно. Но със сигурност бяха бандити, лишили я от волята й, от света й, от живота й.
Роик се наведе напред, впрегна най-утешителния си гвардейски тон и каза:
— Мадам, вече сте добре. Жива и на сигурно място. Спасена сте. Децата ви също са добре и на сигурно място. Скоро ще ги видите.
Клепачите потрепнаха отново, последва тих стон.
— И ларинксът е наред — установи доволно Рейвън. — Това сигурно ви радва, милорд ревизор.
— Така е — каза негова милост.
Жената въздъхна отново и напрежението се отцеди от тялото й.
— Сега ще поспи няколко часа — каза Рейвън. — Колкото по-дълго, толкова по-добре.
— Ще я почистим и ще я преместим в изолатора — каза медтехник Танака. — Айко, помогни ми да обработим кожата.