— Последният спомен на Мина и Джин е как преди година и половина от градската полиция са дошли да ви арестуват. Преди два дни ви намерихме замразена в портативна криокамера, която доктор Сеичиро Лейбер държеше в мазето на къщата си. Опитвам се да запълня тази осемнайсетмесечна празнота. От което и двамата ще имаме полза, струва ми се.
Последното очевидно я шокира; в очите й се изредиха страх, смътен гняв и накрая — пълно недоумение.
— Какво?!
Майлс въздъхна и се намести на високото столче край долния край на леглото й. От един ревизор се очаква да слуша, а не да говори — любимата шега на Грегор по негов адрес, като си помислиш, — но тази жена заслужаваше един бърз брифинг за ситуацията. Освен това Лиза Сато едва ли знаеше за Бараяр дори толкова, че да го посочи върху карта на възлената връзка.
— Май ще е най-добре да започна от самото начало. Аз съм галактик. Официалното наименование на поста ми е „имперски ревизор“. Имперските ревизори са правителствени следователи от най-високо ниво, които отговарят пряко пред императора. Сигурно се чудите какво правя на Кибу, нали? — Понякога и той се чудеше, в интерес на истината. — Изпратиха ме тук по подозрения за нечиста игра от страна на „Бялата хризантема“ и по-точно на франчайзния й клон на Комар — това е втората планета от нашата империя… — И възможно най-сбито й разказа за измамата с комарски планетарни акции, включително и как беше подлъгал висши служители на „Бялата хризантема“ да му предложат подкуп. Последното извика смътна усмивка на лицето й.
— О, да, ударили сте ги там, където са сърцата им — в портфейлите — измърмори тя доволно. — Макар че „Бялата хризантема“ съвсем не е най-лошата от криокорпорациите.
— Запомнете тази си мисъл, по-късно ще се върнем на нея. Първо нека ви обясня как се запознах с Джин и как открих това място… — По необходимост Майлс се върна към криоконференцията и нападението на НОНН.
— Пълни идиоти! — каза Лиза Сато и гласът й живна окуражително, като този път презрението й — за разнообразие — не беше насочено към Майлс.
— В тяхна защита може да се каже, че изглежда не са успели да убият никого този път. Пък дори да не е било заради липса на желание. Дори съм им задължен в известен смисъл, защото с намесата си те ми отвориха очите за аспекти на този случай, които трудно бих съзрял без чужда помощ… макар че историята с комарската измама щеше да набере скорост така или иначе. Както и да е, след като им избягах, аз се озовах тотално изгубен в Криокомбите…
Тази част определено я впечатли. Още повече, че Майлс съобразително наблегна на детайлите и включи на най-висока скорост сладкодумието си в онази част от разказа, която започваше с появата на Джин като главен герой. И наистина, от този момент нататък го слушаше като омагьосана. А нелегалната дейност на Сузе схвана далеч по-бързо, отколкото я беше схванал Майлс преди.
— Но защо Джин е бил тук? — попита тя объркано. — Оставих децата при сестра си Лорна. Мислех, че ще отсъствам само ден-два най-много, докато си намеря адвокат… но година и половина?
— Помните ли как са ви отвели за процедурите по замразяването? Кой го направи?
Веждите й се събраха от усилието да си спомни.
— Държаха ме в килия за временно задържане, даже не беше килия, а стая по-скоро. В едно от градските полицейски управления. После дойде някакъв мъж. Реших, че го праща адвокатът ми. Но той извади хипоспрей, а после… — Тя поклати глава, сетне присви очи. Типичното главоболие след процедурите по криосъживяване, реши Майлс. Никога нямаше да забрави собственото си главоболие от онзи период.
Предизвикващ хипнотични състояния медикамент или обикновено сънотворно — едва ли имаше значение какво точно са й дали. Така или иначе, дори след като се възстановеше окончателно от остатъчната си криоамнезия — каквато почти не се наблюдаваше при нея, — мадам Сато едва ли щеше да си спомни нещо повече за последвалите събития.
— След като вас са ви замразили незаконно — или чрез злоупотреба със законите, във всеки случай, — сестра ви и зет ви са поели грижата за своите племенници. Доколкото разбрах, Джин е избягал от дома им, защото са се скарали заради неговите животинки. Къщата им е малка и пренаселена, така че… Мина е останала. С нея всичко е било наред, справяла се е добре в училище — каза Майлс, сметнал, че спокойно може да заяви последното и без изрична информация по този въпрос, — докато аз неволно не станах причина Джин да бъде върнат при леля си, а после Джин отново избягал, този път заедно със сестра си, и двамата се озоваха при мен. — „Защо при вас?“, питаше погледът на мадам Сато и Майлс добави: — Джин ще ви разкаже всичко с подробности, когато се видите. — Надяваше се, че е спечелил достатъчно симпатиите на Джин към бараярската кауза и момчето ще увери майка си в добрите намерения на имперския ревизор. Колкото до добрите резултати… те, уви, още не бяха сигурни.