Бавно осъзнавам, че една от най-странните подробности във второто послание внезапно е придобила смисъл. Моята крипта, пише Колона, е несравнима по рода си, непристъпна за която и да било стихия, и най-вече за водата. Направил е сводовете водонепропускливи, тъй като знаел, че в противен случай скритите му съкровища ще изгният под земята.
— Той взима решение — продължава Пол — в дните преди кладата да замине за Флоренция. Да отиде в манастира „Сан Марко“. И в един последен опит да защити своята кауза да се изправи пред Савонарола. Призовавайки към неговото ученолюбие, към неговата вяра в истината и красотата, Франческо смята да го убеди да свали от кладата предметите с истинска, дълготрайна стойност. Да попречи на проповедника да унищожи онова, което хуманистите смятат за свещено. Но Франческо е реалист. След като чува проповедите на Савонарола, той разбира колко пламенен е този човек, как твърдо вярва в праведността на кладите. Знае, че ако Савонарола не застане на негова страна, остава му само един избор. Трябва да докаже какъв варварин е в действителност новият пророк. Да отиде на кладата и сам да свали предметите от пирамидата. Ако Савонарола все пак се опита да я запали, Франческо ще умре в огъня като мъченик пред очите на целия град. Така ще принуди Савонарола да стане убиец. Само това, твърди той, може да обърне Флоренция срещу фанатизма — а заедно с Флоренция и цяла Европа.
— Бил е готов да умре за това — прошепвам замислено аз.
— Бил е готов да убива за това — казва Пол. — В братството на хуманистите Франческо имал петима близки приятели. Единият е архитектът Терани. Двама били истински братя, Матео и Чезаре. И последните двама са Родриго и Донато, платили с живота си за предателството. Франческо бил готов на всичко, за да защити онова, в което вярвал.
За момент тясната стаичка сякаш се превръща в кръстопът на времето. Отново виждам как баща ми пише „Документът Беладона“ на старата пишеща машина в кабинета си. Той знаеше отлично какво означава онова писмо; просто не познаваше обстоятелствата около него. Сега Пол слага всичко на място. Въпреки внезапния изблик на удовлетворение, усещам и дълбока печал, докато Пол продължава разказа си. Колкото повече узнавам за отчаяния човек Франческо Колона, който не можел да вярва дори на приятелите си, толкова повече си мисля за Пол, прегърбен от робски труд над „Хипнеротомахия“ досущ като него — читател и писател в двата края на самотна нишка през времето. Да, Винсънт Тафт се е опитал да влее отрова в душата на Пол, да го убеди, че приятелите са вятърничав народ, но колкото по-ясно виждам какво е извършил Пол заради тази книга — как години наред е живял изцяло в нея, а не само няколко месеца като мен — толкова по-добре го разбирам. Не някой жив човек, а мъртвецът Франческо Колона го кара да се съмнява.
23.
— През месеците преди да потегли за Флоренция — продължава Пол, — Франческо Колона взима още една предпазна мярка, която смята за абсолютно сигурна. Решава да напише книга. Книга, която ще разкрие мястото на криптата, но само на учен като него — не на човек от простолюдието и преди всичко не на някого от фанатиците. Убеден е, че тайната може да бъде разгадана само от истински любител на знанието — такъв, който ще се бои от Савонарола също като Франческо и никога не ще позволи съкровищата да изчезнат в пламъци. И мечтае за времето, когато хуманизмът отново ще се възцари и колекцията ще бъде в безопасност.
След като приключва книгата, той моли Терани да я достави анонимно по куриер на Алдус. Казва, че ще се представи за неин покровител и така ще насърчи Алдус да я издаде. Няма да разкрива авторството си, та никой да не заподозре какво има в нея.
С наближаването на Заговезни Франческо потегля към Флоренция заедно с последните си трима приятели от римската академия — архитектът и двамата братя. Те са мъже с железни принципи, но Франческо разбира колко тежка задача ги чака, затова настоява всеки да се закълне, че при необходимост е готов да умре на Пиаца дела Синьория.