Тази нощ не видях Пол; бях при Кати и му съобщих решението си едва на другата сутрин. Той също не изглеждаше изненадан. Толкова бях изстрадал с Колона, че Пол очакваше да вдигна ръце при пръв удобен случай. Джил и Чарли го бяха убедили, че при всяко положение така ще е най-добре. Странно, но не ми се сърдеше. Може би предчувстваше, че пак ще се върна. Или пък бе стигнал тъй далече напред, че вярваше в способността си да се справи с гатанките и сам. Както и да е, когато накрая споделих с него разсъжденията си — за урока с Джени Харлоу и гравюрата на Карачи — той сякаш се съгласи. По лицето му виждах, че знае за Карачи много повече от мен, но нито веднъж не ме поправи. Пол, който имаше повече основания от всеки на този свят да вярва, че някои тълкувания са по-добри от другите, и че най-точните променят всичко, бе както винаги великодушен към моята гледна точка. Мисля, че това бе нещо повече от мълчаливо изказване на уважение; беше знак за другарство.
— По-добре да обичаш нещо, което може да отвърне на обичта — каза ми той.
Нямаше смисъл да казва друго.
И тъй, онова, което започна като дипломна работа на Пол, отново се превърна в дипломна работа на Пол. Отначало наистина изглеждаше, че ще се справи сам. Четвъртата гатанка, която ме бе надвила, отстъпи пред него още на третия ден. Подозирам, че през цялото време се бе досещал, но си мълчеше, защото знаеше, че няма да приема съвет от него. Отговорът беше в книгата на някой си Ораполо „Йероглифика“, която се появила в ренесансова Италия през двайсетте години на петнайсети век с претенциите, че е решила вековния проблем с превода на египетските йероглифи. Ораполо, смятан от хуманистите за някакъв древен египетски мъдрец, всъщност бил учен от пети век, който пишел на гръцки и навярно разбирал от йероглифи точно толкова, колкото ескимос от слънчеви бани. Някои символи от неговата „Йероглифика“ съдържат животни, които дори не се срещат в Египет. И все пак сред трескавия стремеж на хуманистите към нови знания текстът придобил безумна популярност, поне в тесните кръгове, където мъртви езици и безумна популярност не се изключват взаимно.
Според Ораполо нощната сова е символ на смъртта, защото нощната сова безшумно се спуска в нощта над малките гарванчета също както смъртта ненадейно връхлита човека. Орел с крива човка, пише Ораполо, означава старец, умиращ от глад, защото когато орелът остарее, човката му се изкривява и той гладува до смърт. И накрая слепият бръмбар е знак за човек, умрял от слънчев удар, защото бръмбарът умира, когато го заслепи слънцето. Колкото и загадъчно да звучаха разсъжденията на Ораполо, Пол веднага разбра, че е открил верния източник. И много скоро откри кое е общото между трите животни — смъртта. Прилагайки като ключ за шифъра латинската дума mors, той разгада четвъртото послание на Колона.
„Ти, който стигна тъй далече, попадаш в компанията на философи от моето време, които в твоето може би отдавна са се превърнали в прах, но за мен са великани на човешкия род. Скоро ще сложа на плещите ти останалия товар, защото има още много за разказване, а почвам да се боя, че моята тайна е твърде лесна за разкриване. Но най-напред от почит към твоето постижение ще ти предложа началото на разказа, та да знаеш, че не съм те довел дотук напразно.
В страната на моите братя има един проповедник, който причини големи беди на любителите на знания. За битката с него използвахме докрай ума и влиянието си, ала този човек обърна срещу ни нашите сънародници. Той сипе гръмовни слова по площади и от църковни амвони, и простолюдието във всички страни се вдига на оръжие против нас. Също както Господ от ревност срутил из основи кулата в равнината на Сенаар, която людете градили до небесата, сега вдига десницата Си срещу нас, задето се мъчим да сторим същото. Някога се надявах, че хората желаят да бъдат освободени от невежеството също както робите мечтаят да захвърлят оковите. Това състояние не подобава на нашето човешко достойнство и е противно на същината ни. Ала днес откривам, че човешкият род е страхлив, уродлив е като совата от моята гатанка, която може да се радва на слънцето, а предпочита мрака. Повече не ще чуеш от мен, читателю, за строежа на моята крипта. Да бъдеш принц на подобни хора е като да си просяк във величав замък. Тази книга ще бъде единствената ми рожба; дано да живее дълго и да ти послужи добре.“