Пол дори не се порадва на успеха; нахвърли се върху петата и последна гатанка, която бе открил, докато аз се борех с четвъртата: Къде се срещат кръв и дух?
— Това е най-старият философски въпрос в книгата — каза ми той, докато аз щъках насам-натам из стаята и се подготвях за нощта с Кати.
— Кое?
— Пресичането на ум и тяло, двойствеността на дух и плът. Виждаме го при свети Августин в неговото съчинение „Срещу манихейците“. Виждаме го и в съвременната философия. Декарт смятал, че може да посочи мястото на душата — някъде в мозъка, близо до пинеалната жлеза.
Той продължи в същия дух. Бълваше философски приказки и прелистваше някаква книга от библиотеката, а аз си събирах багажа.
— Какво четеш? — попитах аз, сваляйки от лавицата „Изгубеният рай“.
— Гален — каза Пол.
— Моля?
— Вторият баща на западната медицина след Хипократ.
Спомних си. Чарли бе изучавал Гален в курса по история на науките. За епохата на Ренесанса обаче Гален не ми изглеждаше актуален — беше умрял хиляда и триста години преди публикуването на „Хипнеротомахия“.
— Защо? — попитах аз.
— Мисля, че гатанката е свързана с анатомията. Франческо изглежда е вярвал, че в тялото наистина има орган, където се срещат кръвта и духът.
Чарли изникна на прага с нахапана ябълка в ръката.
— За какво разговаряте, аматьори нещастни? — попита той, чувайки, че става дума за медицина.
— Орган, подобен на този — продължи Пол, без да му обръща внимание. — Така наречената rete mirabilis. — Той посочи един чертеж в книгата. — Мрежа от нерви и кръвоносни съдове в основата на мозъка. Гален смятал, че там жизненият дух се превръща в животински.
— И какво не й е наред? — попитах аз, поглеждайки часовника.
— Не знам. Не върши работа като шифър.
— Защото не съществува у хората — каза Чарли.
— Как така?
Чарли ни погледна и отхапа от ябълката.
— Гален е правил дисекция само на животни. Открил е rete mirabilis в някоя крава или овца.
Лицето на Пол помръкна.
— И съвсем е объркал сърдечната анатомия — продължи Чарли.
— Няма септум, нали? — попита Пол, сякаш знаеше точно какво има предвид Чарли.
— Има. Само че в него няма пори.
— Какво е септум? — попитах аз.
— Преградата между двете сърдечни половини. — Чарли пристъпи към книгата на Пол и прелисти, за да открие схема на кръвоносната система. — Гален си я представя съвсем погрешно. Казва, че в септума имало малки дупчици, през които кръвта преминава от едната камера в другата.
— А няма ли?
— Не — сопна се Пол. Май работеше над въпроса по-отдавна, отколкото си мислех. — Но Мондино е допуснал същата грешка относно септума. Везалий и Сервет са я поправили едва към средата на шестнайсети век. Леонардо е следвал учението на Гален. Харви описва кръвообращението чак през седемнайсети век. А гатанката е от края на петнайсети, Чарли. Трябва да е rete mirabilis или септумът. Никой не е знаел, че въздухът се смесва с кръвта в дробовете.
Чарли се изкиска.
— Никой на запад. Но арабите са го съобразили двеста години преди твоят човек да си напише книгата.
Пол започна да рови из записките си. Смятайки въпроса за решен, аз се обърнах.
— Трябва да бягам. Ще се видим по-късно, момчета.
Но точно когато прекрачвах в коридора, Пол откри каквото търсеше — третото послание на Колона, което бе превел от латински преди няколко седмици.
— Арабският лекар — каза той. — Ибн ал Нафис ли му беше името?
Чарли кимна.
— Същият.
Пол трепереше от вълнение.
— Франческо трябва да е получил текста от Андреа Алпаго.
— От кого?
— От човека, когото споменава в посланието. Ученик на достопочтения Ибн ал Нафис. — Преди някой от нас да реагира, Пол заговори сам на себе си. — Как беше бял дроб на латински? Pulmo?
Тръгнах навън.
— Няма ли да изчакаш да разбереш какво пише? — озърна се той.
— След десет минути трябва да съм при Кати.
— Ще отнеме само петнайсет минути. Най-много половин час.
Мисля, че едва в онзи момент той осъзна доколко са се променили нещата.
— До утре, момчета — казах аз.
Чарли, който разбираше всичко, се усмихна и ми пожела късмет.