Хав ме беше прегърнал и аз положих глава на рамото му, вкусвайки спокойствието на мига.
- Добре ли си? Сигурно се тревожиш за майка си.
Бях вързала косата си на опашка, но една къдрица се беше измъкнала и той си играеше с нея.
- Чувствам се доста объркан. Безпокоя се за мама и момичетата, особено след като каза, че нещо с тях не е наред, но в същото време отвътре танцувам от щастие като пингвините от „Весели крачета“, задето те открих. Емоциите ми наистина са в конфликт - не знам какво да чувствам първо.
Усмихнах се, като си представих стотиците пингвинчета, които танцуват в главата му. Да, и аз така се чувствах.
- Вие сте добър отбор - ти, братята ти и баща ви. Контесата има да се чуди откъде й е дошло, щом стъпите на прага й.
Той ме целуна по ръката, а сетне потърка с нея бузата си.
- Благодаря. Окуражаващо е, че вярваш в нас. Но не забравяй кой е скритото ни оръжие.
Обърнах се към него, така че да виждам лицето му.
- Смяташ ли, че баща ти е прав за мен?
- А ти?
- Предполагам... да, може би. Просто се притеснявам, че и в търсенето на души ще се окажа пак толкова некадърна като във всичко друго.
- Сладкишче, предупреждавам те. - Той завъртя пръст във въздуха.
- Какво? - изцвърчах аз и се опитах да се измъкна от гъдела, който ме заплашваше.
- Ще предприема драстични мерки, ако пак те чуя да се подценяваш. Увериха те, че притежаваш дарба, която се среща веднъж на сто години, а сега казваш, че според теб няма да те бива достатъчно.
- Но...
- Никакво но. Кога най-сетне ще се събудиш и ще разбереш, че ти не си грозното пате, а лебедът?
- Оу.
И преди да имам време да се размекна от сантименталност заради прекрасния му комплимент, пръстите му стигнаха корема ми
- Не! - изкрещях аз и като се свих, отблъснах ръцете му.
Трейс се намръщи и се помъчи да затули разговора си от писъците ми
- Приеми го. Кажи: „Аз съм лебед“.
- Ти си лебед! - ахнах аз и се разкикотих.
- Ъргх! Признай!
- Добре, добре, аз съм лебед. И двамата сме лебеди. Всички са лебеди. Ето на: ние сме цяло ято лебеди.
- Вдигаш толкова шум, че като нищо ще минеш за лебед - оплака се Трейс, макар че виждах, че не беше особено сърдит. Той вероятно се зарадва, че отвлякохме вниманието му, и предполагам, че Хав именно това целеше.
Когато стигнахме планинския път за крепостта, беше станал късен следобед. По пътя, който водеше нагоре към националния парк и Монте Балдо, имаше скорошни следи от множество автомобили и това беше малко необичайно за такъв път. Краищата бяха отъпкани от гуми и калта се беше смесила със снега, който беше паднал на тази височина.
Как мислиш - дали се подготвя за обсада? - попита Хав полушеговито.
На едно дърво при разклона забелязах закачен знак, който показваше, че едното разклонение води към вилата, а другото към снежните равнини
- Всъщност, мисля, че тя няма нищо общо с това. Просто Холивуд е пристигнал в града. Нали помниш какво казаха на снимачната площадка - тази седмица ще снимат в италианските Алпи. Ние сме в Алпите. Пристигнали са тук преди нас.
- По всичко личи, че не са тръгнали по нашия път. - Виктор даде знак да завием по тесния път, който се виеше край чукарите. Следите от гумите на тежките превозни средства продължаваха нагоре към планината.
- Не, би трябвало да са много по-нагоре. Доколкото помня, говореха, че ще снимат епизод с хеликоптери и ски. - Но се почувствах успокоена, защото знаех, че наблизо имахме съюзници, на които можехме да разчитаме да застанат на наша страна, ако се наложеше да се борим с италианските власти да ни дадат достъп. Лили щеше да гарантира, че не съм смахната, когато се обърнем към местната полиция заради историята с отвличането.
Мракът беше паднал, когато стигнахме пред портите. Щом колите ни влязоха в периметъра, охранителните лампи се запалиха. Пазачи не се виждаха, имаше само интерком.
Виктор забарабани с пръсти по кормилото.
- И сега какво? Просто ще отидем и ще почукаме, така ли? - Той предпочиташе да има човек, върху когото да упражни мисловен контрол.
- А какво друго? - Трейс слезе от колата. - Останете вътре, момчета. - Той вдигна ръка към пътниците в другата кола. - Аз ще отвда. Да не им даваме много мишени, а?
- Той наистина ли очаква някой да стреля по него предупредително? - прошепнах на Хав.
Хав сви рамене - напрежението течеше по тялото му като нисковолтово електричество.