- Има ли опасност, У ил? - попитах го.
- Опасност има за всички ни. Не само за Трейс.
Наблюдавахме мълчаливо, докато Трейс натисна интеркома.
Si? - изпука гласът в другия край.
Казвам се Трейс Бенедикт. Говорите ли английски?
- Не.
Трейс изруга под носа си.
- Добре. Момент. Кристал?
Аз вече слизах от колата, а Хав ме следваше като сянка. Натиснах бутона.
- Здравейте - подхванах аз на италиански, - бих искал да разговарям с контесата.
- Тя не приема посетители. Моля ви, вървете си. Това е частна резиденция.
- Боя се, че не мога да изпълня молбата ви. Разбирате ли, вие държите сестра ми и... и трябва да говоря с нея спешно - спешен семеен случай. Беше спешен, нали така?
Последва мълчание. Камерата на върха на близкия стълб се извъртя, за да ни огледа по -добре.
- Ще изпратя един снегомобил, който да ви вземе. Можете да влезете.
- Кажи им, че няма да влезеш там сама! - изсъска Хав.
- Приятелите ми няма да позволят да вляза без придружител.
- Вие и още един. Възрастният мъж, а не младите. - Връзката прекъсна.
- Това не ми харесва - рече Трейс, а в това време баща му скочи от колата. - Не можем да й изпратим още двама заложници.
- Тя вече имаше шанс да ме плени Не мисля, че иска още заложници, по-скоро й трябват пратеници. Сол сложи ръка на рамото ми
- Кристал, приемаш ли да влезеш с мен?
- Разбира се, че не приема! - Хав беше на път да избухне от гняв. Не беше очаквал такъв обрат и не можеше да приеме, че ще се запътя към опасността без него. - Да не очакваш да я оставя да влезе право в устата на лъва?
- Хав! - предупредих го аз приглушено.
- Какво? - той обърна гневните си очи към мен.
- Забрави ли - аз не ги интересувам, защото не съм ничия сродна душа.
Дори да беше гневен, той постави сигурността ми на първо място. Отдръпна се назад и се опита да си придаде вид, сякаш не беше на път да удуши всички ни до един.
- Да, сладкишче, нали не си нашата перла в короната, тъй че какво толкова? Боже, искам да изритам нещо.
Бръмченето на снегомобилите се чу, преди да видим самите тях да се спускат по алеята към нас.
Сол започна да дава заповеди на синовете си.
- Останете при колите. Ще опитам да държа връзка, но не бих се изненадал, ако има някакъв вид телепатичен заглушител наоколо.
- Моят вид телепатия може да успее да мине през него, ако е толкова уникален, колкото Хав твърди. -Погледнах с тревога към гърба му. Точно в този момент тъпчеше ядно един коловоз в снега. Обърна се към нас.
- Не опитвай, ако това ще те издаде.
- Разбира се. Ще внимавам.
- Не мога да кажа, че внимаваш, като влизаш там вътре!
- Хав! - Беше ред на Сол да избухне - нещо, което рядко се случваше в това семейство.
- Какво? - сопна се той.
- Погледни ме, Хав. - Той вдигна очи и срещна погледа на баща си. - Можеш да ми имаш доверие, че ще се грижа за нея. Кълна се в живота си, че ще внимавам да не я сполети беда - нито нея, нито майка ти, нито Даймънд, нито Фениск или Скай.
Не можеш да обещаеш - тихо рече Хав, а гневът му остана стъпкан в снега.
- Ще ви кажа следното: ако нещата много се объркат, имаш разрешението ми, Айвс, да взривиш портите на имението и всички да се спуснете на помощ. Но засега нека да опитаме да измъкнем момичетата с преговори. Това е най-безопасният път.
Зед изруга, а Айвс кимна предпазливо. Трейс ме прегърна силно.
- Пази се, сестричке - прошепна той. - Ако Даймънд знаеше, никак нямаше да й хареса, че те пускам да идеш там.
Двата снегомобила изникнаха пред погледа ни и обърнаха така, че да гледат към къщата. Лицата на шофьорите бяха скрити зад каски, а те нито слязоха, нито дори промълвиха и дума. Под дрехите спокойно можеха да се крият извънземни. С тихо бръмчене вратата се отвори толкова, че да се мушнем вътре по един. Контесата действаше на сигурно и това не беше изненадващо, ако знаеше какви дарби има насреща си в лицето на семейство Бенедикт. Точно тук Виктор щеше да бъде особено нежелан гост.
- Хайде, момчета, ще се видим след малко - рекох аз с престорена веселост. Последвах Сол и се проврях през вратата. Щом влязох вътре, тя се затвори с бучене. Хав се опита да не поглежда към мен, но при все това ме стрелна с агонизиращ поглед.
Сол преценяваше двамата мъже върху снегомобилите.
- Ти върви при този, Кристал - той посочи към по-едрия от двамата шофьори.
Останах изненадана. Помислих си, че би ме насочил по-скоро към другия.
- Обикновено мозъкът крие заплаха, а не мускулите - прошепна той и ми помогна да се кача зад мълчаливия мъж. - Твоят шофьор изглежда безобиден.