- Момчетата ли? - Карла потръпна и се отдръпна от подадената й ръка.
- Твоите синове. Нашите синове. Скай, Феникс, вие също. Тръгваме си. Айвс и Зед имат нужда от вас.
- Какви необичайни имена. - Феникс се приближи и му се усмихна с вдигната глава. - Смешен сте. Защо плачете? - Тя отри сълзите от лицето му. Скай му предложи кърпичка.
- Не се тревожете, господин. хъм. Извинете, как се казвахте? Все едно. Тук се забавляваме отлично. Не бива да плачете.
Контесата се усмихна на гостите си.
Някоя от вас иска ли да си тръгне с господин Бенедикт и това момиче тук?
Четирите жени ни погледнаха, сякаш бяхме смътно любопитни експонати в музей.
- И защо бихме поискали да си тръгнем с тях? - попита Даймънд.
На вратата се появи икономът с по един бодигард от всяка страна, сякаш бе успял да чуе как Сол обмисля шансовете си да метне Карла на рамото си и да се измъкне с нея.
Контесата махна към изхода.
- Благодаря много, че се отбихте да ме посетите. Ще очаквам да се свържете с мен за сина ми, нали така?
Сол не отвърна. Той се завъртя на пети и излезе, като мина право през тримата мъже на вратата.
- Ела, Кристал. Няма да стоим повече тук. Дано изгниете в ада, контесо!
За кротък човек, клетвата му стресна с ужасната си жестокост. Аз не бих могла да го кажа по -добре.
Дванайсета глава
Мълчахме по пътя обратно до базата ни в курортното градче Малчезине на брега на езерото. С кратки изречения Сол съобщи отвън пред портата смайващите новини и предупреди синовете си да не показват емоциите си, тъй като без съмнение контесата ни наблюдаваше с удоволствие. Камерата избухна начаса. Помислих, че това беше работа на избухливия Зед, но тогава видях мрачната усмивка на Айвс. Уговорихме се да потеглим и да обмислим плана си, където никой нямаше нито да ни види, нито да ни чуе.
Бях забравила колко красиво е езерото Гарда: водите бяха дълбоки, тъмносиво-сини, от бреговете му се издигаха стоманеносиви планински склонове, а по краищата му, обградени от кипариси, се бяха сгушили малките градчета. Бях идвала тук само веднъж през лятото. Сега леденият вятър от Алпите къдреше повърхността на езерото, а въздухът беше кристален - качество, което му липсваше в горещата омара през август.
- Какво ще предприемем най- напред? Ще съобщим в полицията ли? - попитах, след като паркирахме пред вилата - бледолимонова къща на два етажа с тераса на покрива. Една лоза се виеше около беседката и шепа жълти листа още се държаха здраво въпреки острия бриз. Сол духна върху премръзналите си пръсти.
- Бюрокрацията винаги отнема повече време, отколкото човек си мисли, че е възможно. Сега не съм склонен да поема по този път. - Той изрече последните думи с тежка заплаха. Не, сега беше склонен да пролее кръв. Като всички нас.
Виктор вдигна поглед към планинските склонове, където върху скалата можеше да се види черният силует на малката крепост. Оттук изглеждаше толкова невинна.
- Ще ни трябва... Знам ли... може би хеликоптер или нещо, с което да проникнем вътре. Никога преди не съм опитвал да нахлуя в подобно място. Може и да успеем да взривим портите и да вкараме вътре колите, но така ще е лесно да блокират отстъплението ни. Трейс? - От всички неподходящи възможности, въздухът е най-добрата - съгласи се Трейс.
- Ще трябва да приспя момичетата, за да можем да ги изведем оттам. Така ще е най-добре. Изглежда, не биха тръгнали доброволно.
- Боя се, че не - потвърдих аз.
- След това ние ще трябва да се вмъкнем вътре. Ще наемем пилот, тъй като бюрокрацията в полицията ще отнеме много време. Няма да ги чакам да си променят решението - обади се Зед.
- Да, но откъде можем да намерим пилот, който да направи такъв каскадьорски номер, че да кацне на онова парче земя от планината, без да има време да се подготви? - попита Уил.
Каскадьорски номер ли?
- Всъщност, момчета, сетих се откъде.
Хав дойде до мен.
- Ако имаш отговора, ние ще бъдем твои смирени слуги до края на живота си.
- Помни си думите. Снимачният екип. Нали видяхме, че са пристигнали в планината, за да подготвят екшън епизода за филма на Стив Хю. Фотографът на снимачната площадка ми каза, че имали опасни сцени с хеликоптери, които трябвало да заснемат. Познавам бегло режисьора.
- А и Стив, според международните медии, ти е „гадже“ - изръмжа Хав.
- По-скоро приятел. Ще уредя да се срещнете с тях, а оттам вие поемате нещата.
Няма проблем - обади се Виктор. - Мога да бъда много убедителен, ако се наложи.
Първо се обадих на Лили, чийто номер имах. Тя много се зарадва да ме чуе.