- О, отбий се при нас, Кристал. Отегчена съм до смърт, а и тук е толкова студено!
- Ще имаш ли нещо против, ако доведа с мен един-двама приятели?
- Ни най-малко. Кои са те?
- Помниш ли Хав?
- И още как! Красивият американец!
Сложил глава на рамото ми, Хав слушаше и при тези думи повдигна вежди.
- Да, той сега ми е нещо като гадже.
Хав поклати глава, после посочи сърцата ни и свърза пръстите си един с друг. Почти изпуснах следващите думи на Лили.
- О, млъкни! Ревнувам!
- Братята и баща му пристигнаха тук от Щатите. Искат да видят какво правите.
- Не много тук долу. Снимките се правят на ски пистите. Може би ще успея да ви осигуря пропуски за утре. Колко общо са?
- Осем.
- Осем!
- Проблем ли ще бъде?
- Не, не. След прекрасните снимки във Венеция Джеймс ми дължи услуга. Или по-скоро осем.
- Веднага идвам при теб. Има нещо, което трябва да ти кажа.
Хотелът на Лили беше на две преки от базата ни и бързо го открихме. Лили беше свършила цялата си работа до началото на същинските снимки и много се зарадва да ме види, при все че остана малко изненадана, когато се появих, повлякла целия клан Бенедикт след себе си.
Леле, момиче! Откъде намери тези мъжаги? - сръга ме тя с лакът. - Всичките ли са заети?
- Почти. Без онези тримата. - Посочих Виктор, Уриел и Уил. Опитах се да се престоря, че просто се отбивахме да я видим как е, и за да не се уплаши, подех и аз флирта.
Тя въздъхна.
- Срамота е, че съм прекалено стара за тях. - Въпреки това забелязах, че докато взимаше поръчките за питиетата, се позабави повечко, за да побъбри с Уриел.
- Лили, къде точно се намира площадката? - попита я Хав.
- Нагоре по Монте Балдо има резерват - превъзходни девствени склонове, покрити вече от сняг. Малко е далечко. Ако искате да дойдете, ще ви трябват четири по четири, тъй като пътищата нагоре са доста опасни.
- Не се тревожете, госпожице Джордж, наехме две коли още преди да дойдем - рече Сол. - Живеем в Скалистите планини и сме запознати с тези условия. Малко по-рано днес вече се качихме до горе и колите ни се справиха отлично.
- Чудесно. В момента снимат един епизод, в който каскадьорът, дублиращ Стив, се спуска от хеликоптера, а после се пуска надолу по пистата със ски и по пътя стреля лошите наред.
- Колко хеликоптера използват? - попита я Виктор.
- Три, струва ми се. Един за каскадьора и два за камерите. Улучихме с времето. Ако излезе силен вятър, няма да могат да летят.
На вратата се почука.
- Влез! - провикна се Лили.
В стаята влезе Стив Хю. Усетих как Хав замръзна до мен.
- Ей, Лили, искаш ли да излезем да пийнем по нещо? О, ти имаш компания. Надявам се, че не ви прекъсвам. - Той ги дари със стоватовата си усмивка на филмова звезда, без да се притесни, че стои сред група мъже, които до един бяха по-високи от него. Стоях най-отзад, но той ме забеляза. - Здрасти, ти беше Кристал, нали така? Как си, миличка? - Гласът му слезе в карамеловия регистър, както го наричах, запазен само за нежния пол.
Беше мило от негова страна, че е запомнил името ми.
- О, добре, Стив. Лекувам разбитото си сърце според клюкарските списания.
Стив не усети чувството ми за хумор и дори се разтревожи, че говоря сериозно.
- Ти нали разбра, че това беше само среща? - Той хвърли поглед към вратата и се замисли дали да не остави на Лили да се оправя със заплетените емоционални проблеми
- А аз, горката, си мислех, че след вечерта, която прекарах с теб, ще дойде ред на голяма холивудска сватба и стотина бебенца.
Той се намръщи. Стотината бебенца беше достатъчно ясен намек, че да разбере.
- Шегуваш се, нали?
Горкият мегаактьор - без грам чувство за хумор.
- Точно така, Стив. Запознай се с приятеля ми - истинския ми приятел, Хав. Останалите тук са негови братя, а това е баща му. Те са от Колорадо.
Хав не му подаде ръка, а собственически обви раменете ми в прегръдка.
- Приятно ми е. - Тонът му говореше обратното - щеше да му е приятно, ако се срещнеха призори и носеха револвери.
Стив изглеждаше наистина обезпокоен. Беше си извадил погрешно заключение за причините да дойда в хотела с цялото семейство на приятеля ми след мен.
- Не съм я докосвал. Всичко това в пресата са само спекулации.
- Но си я целунал! - Хав го прикова с остър поглед.
- Защото шлейфът на роклята й се скъса, а не искахме това да излезе на първа страница. Направих й услуга.
Този път Хав наистина изръмжа.
- Но и за мен целувката беше доста приятна, разбира се - Стив отстъпи назад. Беше разбрал, че това прозвуча смъртно оскърбително. - Но втори път няма да я целувам. Никога вече.