- Остави горкия човек на мира, Хав - намеси се Уил. - Всичко е наред, господин Хю. Не сме дошли тук заради тази случка.
- Така ли? - Стив видимо си отдъхна.
- Не. Имаме сериозен проблем. - Виктор пристъпи напред гладко като кънки на лед. - Виктор Бенедикт. Аз съм от ФБР.
Стив се ръкува с него.
- Не сте ли малко далеч от юрисдикцията ви?
Останах впечатлена от това, че Стив не се уплаши веднага от Виктор. Аз бих се разтреперила като лист, ако най-студеният от братята ме беше взел на мушка.
- Тук съм в качеството си на частно лице. Това важи за всички ни. Историята е необикновена даже и за филм, затова подгответе се. - При тези думи Виктор се обърна и към Лили. - Ще ви разкрия една тайна, защото имаме нужда от помощта ви. - След това очерта набързо събитията, след като Трейс се запозна с Даймънд в Денвър. Забелязах, че той не прибягна до дарбата си, а се опита да ги убеди, като им представи неподправената истина. Предполагам, че да подчиниш някого на волята си без основателна причина, беше нарушение на човешките права. Именно това поставяше Виктор от страната на ангелите, а не на дяволите като контесата. Тя не би се поколебала.
Когато Виктор свърши, Стив седна на канапето и тежко изпъшка.
- Извинявайте, момчета, но това просто не е за вярване. Да не би всичко да е някакъв номер? - Той хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше отгоре му да скочи екипът на скрита камера. - Или един наистина необичаен план да привлечете интереса ми към следващия ви филм?
Сол седна до него, а мъдрото му лице вдъхваше увереност след дозата неправдоподобни новини.
- Господин Хю, по-сериозни не можем да бъдем. Не всичко в този живот се върти около филмите.
- Опитайте вие да поживеете в моя свят - Стив се изсмя със самосъжаление.
Лили скръсти ръце.
- Добре. Току-що ни оплетохте една невероятна приказка, но все пак да си савант не е вид религия -не трябва да приемаме думите ви на вяра. Ако притежавате тези дарби, защо не ни го докажете? Тогава ще решим дали да ви помогнем.
Виктор мигна веднъж, после се усмихна.
- Харесва ми приятелката ти, Кристал. Не може лесно да я преметне човек. Така, кой иска да бъде първи?
С вдигната ръка Айвс излезе напред.
- Добра идея. Само недей да причиняваш повече щети, отколкото можем да платим. - Виктор отстъпи назад.
- О, нищо подобно нямах наум. - Айвс допря ръцете си като чашки и затвори очи. Когато ги отвори, между тях имаше въртяща се огнена топка.
- Какво, по...! - възкликна Стив и прескочи облегалката на канапето.
- Кристал! - изпищя Лили.
Потупах я по ръката.
- Ще ти хареса, Лили. Само гледай.
- Не ми харесва! Та това е мутантски огромна огнена топка!
Вярно беше. При все това ми хареса да наблюдавам Айвс, докато работи. Никога преди не бях виждала дарбата му. Той се усмихна на Лили, а в черните му очи блестеше дяволит пламък. Огнената топка взе формата на цвете - тънко и високо, с фуния, която плюеше малки искри. Огнена лилия.
- За теб - рече той и като й поднесе лилията, остави я да се зарее над ръцете му.
- Убедена съм! Убедена съм! - Лили се скри зад мен.
Айвс се засмя и остави огъня да угасне. След него остана единствено лекият мирис на дим, както след фойерверки.
Стив поклати глава.
- Как го направи? Никога не съм виждал подобен специален ефект.
- Това не е специален ефект. - Зед излезе напред. - Това е силата на съзнанието над природната енергия. - Фруктиерата се надигна от масата и започна да се върти като летяща чиния. Зед я насочи към
Стив. Портокалите и бананите изплуваха вън от нея и започнаха да кръжат около купата като планети около Слънцето. Стив се взираше усилено в демонстрацията и се опитваше да разбере как става номерът.
- Истина е, не е трик - потвърди Сол. - Остави купата, Зед.
По лицето на Зед личеше, че много му се искаше да удари Стив по главата с плодовете, докато накрая бъде убеден. Всичко в него крещеше да бърза, за да спаси Скай, но нещата трябваше да се направят стъпка по стъпка. Трябваше ни хеликоптер и надеждите ни бяха да спечелим Стив на наша страна. Той по-добре от всеки друг щеше да убеди екипа. Купата кацна обратно на масата, а плодовете, един по един, лекичко влязоха вътре.
Стив вдигна купата, а после я остави на масата.
- Няма жици. Уха! Добре. Сега вярвам. Имате невероятни способности.
- Нали разбирате защо не ги разкриваме пред всеки? Все едно вие да публикувате телефонния си номер, за да може всеки фен да ви звъни ден и нощ - каза Виктор.
- Да, разбирам ви. Та, значи, тази стара вещица е затворила жените ви в крепостта, направила е нещо като хипноза на умовете им, а на вас ви трябва хеликоптер, така ли?