- Да, съвсем точно казано.
Стив се обърна към Лили.
- Полудявам ли? Обмислям да помогна на тези лунатици.
- Аз им вярвам, Стив. - Лили потри ръце. - И за мен това е непозната територия, но съм съгласна, че трябва да направим всичко по силите си.
- Ще сме ви много благодарни. - Развълнувана от пробива, аз стиснах ръката на Хав. Той отвърна на жеста ми - Не можем да губим време, като минем през официалните канали - контесата вече ни напакости толкова много.
Стив ме погледна преценяващо.
- Кристал, а ти какво правиш с твоята сила на мисълта?
Аз... ъ... намирам разни неща.
Той не остана особено впечатлен от това. Мисля си, че би предпочел да научи, че макар и за кратко е бил свързан с жена, която взривява предмети или ги кара да летят във въздуха.
- Ами приятелят ти?
- Аз лекувам.
- Това е полезно. Искам да науча повече за тази работа. Струва ми се, че е добре човек да има сръчни приятели като вас на своя страна.
- Но сега вие трябва да застанете на наша - напомни му Виктор. - Хеликоптерът?
Стив извади телефона от джоба на сакото си.
- Считайте въпроса за решен.
- Ще успеете ли да убедите пилота?
- Няма да е проблем.
Виктор се изправи.
- Аз мога да помогна, ако срещнете затруднения.
- Няма. Вижте, вие разговаряте с пилота. Имам разрешително и петгодишен опит. - Той ми смигна. Уморих се да не отговарям на образа на екшън героя, затова реших да го направим наистина.
Един банан изскочи от купата и пое курс за сблъсък с тила на Стив.
- Хав! - предупреди го У ил.
Бананът се преметна и се намести в ръката на Хав като пистолет.
- Той ме дразни. Ама наистина много - прошепна ми той, а аз взех банана, обелих го и го бутнах в устата му.
- Само че в този момент той е новият ни най-добър приятел, затова дръж се възпитано.
Е, какъв е планът? - Стив се наведе над картата на местността, която Виктор беше извадил.
- Работим чрез догадки, тъй като информацията ни от вътрешността на крепостта идва само от онова, което баща ми и Кристал са видели днес - призна Виктор. - Тя държи момичетата ни, но те не са заключени, тъй като не знаят, че са пленници.
- Значи планът е да проникнем вътре, да ги вземем и бързо да се омитаме - рече Стив, докато изучаваше терена.
- Да, но укреплението й е доста здраво и непробиваемо.
- Да, виждам. На какво разстояние искате да се приближа с хеликоптера? Шумът ще ни издаде.
Уил почука по картата.
- Мисля, че приятелите ти, които създават магията на филма, ни правят услуга в това отношение. Пазачите й трябва да са привикнали с прелитането на хеликоптерите, които подготвят каскадьорския номер. Можем да разчитаме, че ще помислят, че това е просто поредната проба. Няма да се разтревожат, докато ти не кацнеш пред входната им врата.
Стив кимна.
- Може би ще е добра идея да прелетя няколко пъти пробно над тях, така че ако първия път погледнат, да мога да им помахам „хей, аз съм филмова звезда“ и после да продължа по пътя си. Може да ги поядоса, но освен да се обадят на режисьора, няма да направят нищо.
Сол потърка брадичката си. Виждах, че използваше дарбата си, за да почувства до каква степен излагахме Стив на опасност.
- Отлична идея, господин Хю. Къде е хеликоптерът ви?
- На снимачната площадка. Едва утре трябва да се кача на него за снимките в близък план. Имат лагер, изграден върху едно парче равна земя близо до горната част на пътя. В сцената аз държа управлението, но после го предавам на Джеси, екранната ми партньорка, и накрая скачам през вратата. Аз правя всичко, без скока.
- А после какво става? - попита Хав. Нещо в думите на Стив беше привлякло вниманието му.
- После аз се спускам със ските надолу по склона и се бия срещу злодеите. Това също го прави каскадьорът. Ще снимаме следващата седмица.
Татко... - подхвана Хав.
Не, Хав - Сол поклати глава. - Много е опасно.
Изглежда, всички без мен разбираха какво има наум Хав.
- Какво става?
- Проблемът е, че дори да проникнем на територията на крепостта, пак ще трябва да се приближим още, за да влезем зад стените. - Хав посочи сателитното изображение на укреплението. - Виждате ли този сладък, малък склон тук: той слиза чак до подножието на скалата.
- Кой? Имаш предвид градината ли?
- През лятото е градина. А сега, както ти каза, това е ски писта с препятствия - статуи, дървета, езера. И тя свършва в... е, просто свършва.
- Да, с отвесно падане - няма да е толкова страшно, колкото горе при укреплението, признавам, но скокът е самоубийствен.
- Няма страшно: имам предостатъчно време да спра преди да стигна до там. Мога да се скрия в тази горичка, после да заобиколя обратно и да ви помогна.