- Ако все още си жив - Зед тупна брат си по главата.
- И защо ти е да правиш всичко това? - попитах поразена аз.
- Той ще превърне себе си в примамка. Ако привлече след себе си достатъчно охранители, ние ще можем да се вмъкнем през задната врата.
- Стига крепостта да има задна врата - вметна Стив. Трябваше да се съглася - изглеждаше малко вероятно.
- Ще има, защото ние ще я направим - едно въже през стената в някой тъмен ъгъл - Трейс посочи към североизточната бойна кула.
За нищо на света не исках Хав да става плячка на шепа въоръжени пазачи.
- Не може ли да измислим нещо друго, което да им отвлече вниманието? Да взривим нещо? -погледнах към Айвс.
- Да, бих могъл, но не бих искал да рискувам да нараня момичетата. Не знаем къде точно се намират, нито как ще посрещнат в замъгленото си състояние една критична ситуация. А и така ще предупредим контесата, че сме дошли да ги отмъкнем.
Хав потри лицето си в главата ми.
- Не се тревожи, скъпа. На ските съм бърз - нямат никакъв шанс да ме заловят.
- По-бърз от куршум? Не вярвам.
- Няма да им дам възможност да стрелят. Освен това си мислех да се представя в ролята на идиот, който иска да им полази по нервите - пиян приятел на нашия филмов актьор тук, пуснал се през градината заради предизвикателството. Надявам се, че просто ще поискат да ме понатупат, а не да ме застрелят.
- Като гледам как се държиш обикновено, бих казал, че си довел до съвършенство този образ -изръмжа Виктор.
- Може би ще се получи - съгласи се Стив, запален по идеята. - Ако се провесиш от хеликоптера, докато аз бръмча над покрива им, можеш да им се подиграваш и да крещиш - разбираш какво имам предвид. А аз мога без проблем да карам пиян. - Той сигурно видя лицето ми. - Тоест да се престоря, че съм пиян, скъпа - никога не карам пил.
- И докато вие, лудетини, изпълнявате този номер, какво ще правят останалите от нас? - попита Лили.
- Стив изчаква сигнала, че сме взели момичетата, после каца на обръщалото и оттам ги откарва на снимачната площадка - каза Трейс. - В това време ние се придвижваме до автомобилите. Най-важното е да се измъкнем безпрепятствено. Ще ни трябват шофьори, може би две коли със запалени двигатели на площадката, където държите хеликоптера. Трябва да действаме бързо и да се ометем оттук, тъй като местните власти няма да се зарадват на нашествието ни, а аз не бих искал да изкарам нощта, като им обяснявам защо сме нахлули в крепостта.
- Аз ще карам. Мога да се справя - Лили потърка ръцете си нервно.
- Сигурна ли си? Можеш да останеш тук и да не се замесваш.
- Искам да помогна. По-зле ще се чувствам, ако стоя и чакам да чуя сирените. Освен това с вас трябва да има и човек от екипа, в случай че охранителите поискат да знаят защо сте там.
- Страхотно. Благодаря.
- Аз ще остана с Лили - предложи Сол, макар и със съжаление. - Мисля, че отдавна съм оставил назад дните, когато можех да се катеря по стени, и знам, че мога да ви имам доверие да измъкнете майка ви оттам.
Свих се до Хав, докато те продължиха да подмятат напред -назад плановете - чувствах се непълно безполезна.
- Това е лудост - прошепнах аз. - Всички сте полудели. Приличате на хора, които чертаят сюжета на един от филмите на Стив, а не спасителна операция в реалния свят. Не искам да се спускаш през градината със ските.
Той помълча за миг - явно претегляше как да ми отговори, без да предизвика нова кавга помежду ни.
- Тревожиш се за мен, така ли?
- Естествено! За теб и за всички ви!
- Нали сама каза - това е реалният свят, а не филмов екшън Пазачите не биха открили огън с истински куршуми заради такава малка провокация. Ще се ядосат, може би ще се втурнат по петите ми, но аз съм много добър скиор - ще се изпаря, преди те да успеят да си закопчаят ските. Колкото до останалите, които ще се вмъкнат в крепостта - ако ги заловят, много по-вероятно е да ги арестуват, отколкото да пострадат.
- Но дарбата на контесата е много силна. Какво би я спряло да я насочи срещу тях?
- Те са подготвени. Ще включат мисловните си щитове - нещо, което вие, момичета, не смогнахте да направите.
- Аз включих моя - мисля, че затова не ми подейства. Припаднах, но тя така и не нахълта в ума ми. Щитовете ми винаги са вдигнати - част от оцеляването ми в семейство на саванти, които общуват чрез телепатия, без моето участие.
- А аз съм им безкрайно благодарен. - Той склони главата си в извивката между врата и рамото ми и се отпусна, като вдишваше аромата на коса и кожа.
- А аз какво да правя, докато всички вие прониквате там? Не мога да карам кола, нито ски.