- Предполагам, че няма изглед да те убедя да останеш тук, а?
- Как ли не!
- Добре, и аз така си мислех.
Искам да бъда близо до теб.
- Можеш да правиш компания на Стив в хеликоптера, а това ще позволи на един от нас да се присъедини към спасителната операция. Трейс, Зед и Айвс ще вземат своите момичета, Уриел ще носи мама, а Виктор и Уил ще им пазят гърбовете. По този начин ти ще бъдеш свръзката ни - мога да ти изпращам съобщения от другите чрез връзката между нас и така ще знаеш как се развиват нещата.
Това ми хареса - щях да бъда достатъчно близо, че да им помогна, ако срещнат трудности.
- Става. Планът е приемлив.
- Ей, момчета, Кристал ще се качи в хеликоптера и ще държи Стив в течение.
Господин Бенедикт имаше вид, сякаш предпочита да ме държи настрана от опасната зона, но останалите бързо се съгласиха с плана.
- Има ли нещо, което да сме забравили? - попита Айвс, а в това време Уриел и Уил тръгнаха напред да вземат палтата и екипировката си от вилата.
- Сигурно - потвърди Зед, но без видимо да е притеснен. Беше толкова отчаян, че суетенето покрай дребните подробности само го ядосваше. - Но хайде да спрем с приказките и да се залавяме на работа.
Тринайсета глава
Когато тръгнахме нагоре в планината, избрах да се кача в колата на Стив и Лили, което означаваше, естествено, че и Хав дойде с мен. Беше късно. Температурата беше паднала доста под нулата. Бях благодарна на Лили за якето с пух, което беше изровила от гардероба си за мен Беше ме издокарала така, че да мина за обаятелната партньорка на Стив, в случай че някой наблюдаваше с бинокъл хеликоптера отдолу и затова носех грим и марков екип за ски.
- Цяла нощ ли хората от снимачния екип стоят на площадката? - попитах аз, като се чудех през колко човека трябваше да минем по пътя си.
- Неколцина са разквартирувани в едно бунгало наблизо - обясни Стив, - но повечето слизат вечер в Малчезине. Сега само пазачите са останали там. Има прекалено много техника, която не може да стои без надзор. - Той караше умело по заледения път и укрепваше вярата ми в собствените му думи, че е надежден пилот. Струваше ми се, че по странен начин Стив се радваше, че прави нещо истинско, а не играе просто герой пред камерата. Боровите гори от двете ни страни бяха зловещо празни - плътни сенки под клоните, които задушаваха всякакъв друг живот. Малко по-нагоре започна и снегът, който противодействаше на падането на нощта със сиянието от бялата покривка.
Разкажете ми за вашия савантски свят. Колко общо наброявате? - попита Стив.
- Повече отколкото мислиш. - Хав пое разговора. - Гледаме да се прикриваме колкото се може повече, защото притежаваме способности, които много хора биха поискали.
- Да, като теб - нали лекуваш. Би могъл да натрупаш състояние.
Хав леко се наежи до мен - като котка, чийто кожух бяха погалили на обратно.
- Вероятно, но тук не става дума за пари, или поне не би трябвало да е така. Причината да не се разкриваме е, че има прекалено много нуждаещи се, а ние не стигаме да обикаляме по всички посоки. Аз не мога да излекувам всички хора, затова трябва да намеря свой път и да върша добро, когато ми се удава възможност, вместо да изцедя себе си в напразния опит да излекувам света.
Стив срещна очите на Хав в огледалото.
- Знаеш ли, колкото повече слушам, толкова повече ми напомня моя живот. Славата ми дава сила, но аз трябва да внимавам как я използвам. Ако кажа „да“ на прекалено много добри каузи, никога няма да ми остане време да живея. Звучи жестоко, но човек трябва да намира баланс.
Лили погледна картата.
- Завий наляво, Стив.
- Да, знам. Карал съм дотук няколко пъти.
С игурно е чудесно да
- Аз нямам нищо против да имам дарба като твоята - рече Лили на Хав. можеш да промениш нещата - да спасяваш човешки животи, да лекуваш рак.
- Не съм сигурен, че мога да лекувам рак. При лечението трябва много енергия, а болест като тази е неин унищожител. - Хав беше в мрачно настроение и не отговори с шега, както му беше обичаят. Всички се тревожехме за случилото се с Карла, Даймънд, Скай и Феникс и поради тази причина той беше необичайно замислен. - Но работата е там, Лили, че макар да делим света на саванти с дарба и обикновени хора, това не е истина. Ти също имаш дарба - да шиеш. И това по свой начин е ценен талант.
Лили се обърна назад и му се усмихна широко.
- Ау, благодаря ти. Знаех си, че те харесвам.
- Именно савантите смятат, че техните дарби ги освобождават от съобразяването с обикновените правила - като разликата между доброто и злото: ето за това трябва да се безпокоите.