Като контесата ли?
- Точно като нея, и сина й, и другите мъже, които арестувахме в Лондон. Те имат свободна организация и разделят света на сфери на влияние, сякаш някой им е дал правото да постъпват така. Гордея се, че ги спряхме.
- Дано само момичетата ви не платят цената за това - рече Стив.
Спасителният отряд отби на разклона на пътя. Те щяха да скрият автомобила и да влязат в крепостта през оградата, като намерят благодарение на дарбата на Уил най-слабо охраняваното място. Сол последва нашата кола до мястото. Сиянието от снега осветяваше вертолетната площадка, макар че нощта беше паднала в долината на езерото. Филмовият екип беше наел огромен паркинг, предназначен за скиорите, които идваха през почивните дни, и беше разделил асфалта на сектори за автомобилите и хеликоптерите на продукцията. Добре че с нас бяха Лили и Стив, защото съвсем обяснимо пазачите не горяха от желание да пуснат толкова късно конвой от два джипа, който да превземе тяхното парче земя.
- Здравейте, момчета, как вървят работите? - попита ги Стив безгрижно.
- Всичко е спокойно, господин Хю - рече предпазливо главният пазач.
- Дойдох да направим едно кръгче с приятелите ми с хеликоптера. Само ще проверя някои неща преди полета, но вие не ни позволявайте да ви отвличаме от задълженията ви.
- Не са ми казали нищо за това, сър. - Пазачът провери графика си.
- Полетът не е официален. А и хеликоптерът е мой. - Усмивката на Стив избледня, напомняйки на мъжа деликатно кой беше мегазвездата тук. Мъжът отстъпи.
- Добре, господин Хю. Преди да си тръгнат техниците го напръскаха със спрей против замръзване, но внимавайте.
- Да, ще внимавам.
Преместиха бариерата, за да влезем, и ние минахме край автомобилите за филма, а после стигнахме до площадката на хеликоптера и паркирахме.
- Докарал си личния си хеликоптер през целия път от Америка до тук? - попита Хав.
Усетил хапещия студ, когато отвори вратата, Стив потърка ръце.
- Не. Наех го, за да мога да се разхождам наоколо без спорове. Не се тревожете - същият е като този, на който съм летял у дома. - Той отиде до най-малкият от трите хеликоптера - една черна „Газела“ според надписа на опашката. Привлечени от асоциацията с касовия хит, компанията собственик беше сложила надпис с големи букви точно на корпуса - специално за знаменития им клиент: „Стив“. Хъм, фина работа.
- Той истински ли е? - прошепна Хав. - Срещу това не мога да се състезавам.
Сгуших се по-близо до топлината му.
- Аз и не бих опитала. Той живее в свят на измислени герои и се опитва да прилича на тях. Бих предпочела моят герой да е малко по-земен.
- Какво успокоение! Хайде, мисля, че е готов.
Слязохме от колата и отидохме при другите край „Газелата“. Усещах потока от телепатични съобщения, затова останах на разстояние от господин Бенедикт.
- Добре - рече Сол. - Момчетата са прескочили оградата и сега се насочват към задната стена. Не съм сигурен на какъв периметър се простира заглушаващото поле, но те все още са вън от него. - Той замълча, заслушан в гласовете, които прелитаха насам - натам. - Стив, Виктор каза, че може да отлиташ. Мини над покрива няколко пъти, след това им поднеси Хав на тепсия в двора пред входната врата. Докато той се спуска, момчетата ще се прехвърлят през задната стена, както се разбрахме. Хав, дръж връзка, за да ти кажем кога да прекратиш отвличането на вниманието им. Айвс ще даде на късо алармите и ввдеонаблюдението, докато пазачите преследват Хав, и това допълнително ще ги обърка. Стив, ти ще кръжиш отгоре и ще чакаш сигнал от Кристал, за да кацнеш. И ако всичко мине добре, момчетата ще натоварят момичетата при вас преди контесата да се усети какво става.
- Разбрано. - Стив потърка ръце. - Бих предпочел да направим няколко репетиции, но предполагам, че най-добре ще бъде да импровизираме в случай, че нещо се обърка.
- Боя се, че си прав. Телепатичната връзка може да пропадне, ако контесата реши отново да ни заглуши. В такъв случай най-важното е момичетата да бъдат отведени на сигурно място, дори ако това означава да оставим момчетата сами да измислят как да се измъкнат оттам. Става ли?
Стив кимна.
- Лесна работа - обади се Хав.
- Хав, ти единствен ще бъдеш сам през повечето време - рече Сол. - Уил казва да гледаш да си довлечеш задника на мястото на срещата при автомобилите, защото не иска да се връща да те търси.
Кажи на големия брат да не се тревожи за мен.
Но беше ясно, че Уил и Сол се безпокояха за участието на Хав и тъй като и двамата имаха дарбата да предусещат опасност, думите му съвсем не ме успокоиха.