- Хавиер, косата ми побеля от теб повече от всичките ми синове взети заедно - Сол се намръщи, после се поправи. - За да съм справедлив - от теб и от Зед. Опитай тази вечер да не прибавяш нови бели косми.
Хав прегърна баща си.
- Ще дам всичко от себе си.
- Хайде да започваме представлението. - Стив се качи в пилотската кабина. Сол ми помогна да седна на задната седалка.
- Пазете се. Карла никога няма да ми прости, ако някой от вас пострада, докато се опитвате да я спасите.
Хав ме прегърна, докато двамата седяхме отзад и гледахме как пилотът ни подготвяше хеликоптера за излитане. Той не беше голям, но можеше да побере петима пасажери, ако се посбутат. Планът ни нямаше да се осъществи, ако на земята нямаше сняг, който да ни направлява - беше почти същото като светлините за кацане. При дадените обстоятелства всички ясно си давахме сметка, че Стив рискува много, за да ни помогне.
За погълнат от себе си бог на киното, той не беше лош, нали? Попитах Хав. Трябваше да използваме моя вид телепатия, макар че аз бях още неуверена - като клатушкащо се дете на първото си колело без помощни гуми, но воят на двигателя беше толкова оглушителен, че разговорът беше невъзможен дори в изолираната от шум кабина, а Стив щеше да ни чуе по микрофона на слушалките, които носехме.
Чувам те ясно и силно, сладкишче. Леле! Какъв мощен мост си построила! Може да се наложи да го посвиеш малко.
Извинявай.
Не се извинявай. С малко късмет, той ще минг през всяка една бариера, която старата вещица ще изгради. Колкото до твоя приятел тук - поносим е, стига да пази ръцете си за себе си, призна Хав.
Той ме целуна само веднъж и целувката му нямаше нищо общо с твоята.
Радвам се да го чуя. Той замълча. Моите бяха по-добри, нали?
Не се стърпях и се пошегувах, за да поразведря непоносимото напрежение, което и двамата изпитвахме. Едно е сигурно, бяха различни.
Различни като по-добри или различни като по-лоши? Ръката му се стегна около кръста ми -предупреждение да внимавам.
Обърнах се към Хав. Неговата целувка беше мила.
Мила ли? Хав обърна думата в ума си. Това не звучи особено впечатляващо.
О, аз останах впечатлена, че той се погрижи да ме предпази от глутницата репортери.
И?
Какво „и“? Не бях ли малката госпожица Невинност?
Как беше в сравнение с моите? Изръмжа той.
Развълнува ме малко, трябва да призная... но от твоите ми хвръкнаха чорапите.
Той ме целуна по челото, точно между очите, за да накара споменът да остане. Добре. Само не забравяй целувките ми, Кристал Брук. А аз мога и по-добре, обещавам.
Обзалагам се, че можеш. Жалко, че сега не е време да разберем.
Да, когато всички са в безопасност, аз и ти имаме да уреждаме една недовършена работа.
Да, предполагам, че е така. Не бях сигурна какви ходове да предприема в тази връзка. Знаех, че сме отредени един за друг, но това не означаваше, че можех да се хвърля като Даймънд със затворени очи в обятията на сродната душа.
Усетил нуждата ми от успокоение, Хав хвърли поглед към Стив, но той не ни обръщаше внимание, защото беше зает с управлението на хеликоптера. Но може да започнем отсега да я уреждаме по малко. Той се наведе да ме целуне - устните му бяха топли и нежни. Приближих се, целунах го, опитах се да кажа чрез устата си онова, което все още не бях признала - че го обичах и бях вцепенена от ужас заради онова, което се канеше да направи. Той описа малки кръгове по гръбнака ми, както беше направил на снимачната площадка, а вълшебният допир стопи напрежението ми. Премести ръката си, здраво притисна врата ми и пое контрол над ъгъла, под който се срещаха устните ни, а аз бях щастлива да го оставя да се нагърби с командването. Момчето се целуваше като шампион и аз с готовност усвоих няколко съвета. За няколко мига се разтревожих, че той ще забележи непохватността ми, но после забравих всичко и се наслаждавах на целувката. Това не беше тест, който трябваше да изкарам, а вричане, размяна на чувствата, които изпитвахме един към друг.
Той се откъсна от целувката. Всичко е наред, ще се оправим. Каквото и да се случи тази вечер, аз ще се върна при теб.
Държа те отговорен за думите ти. Предупреждавам те: ще те убия, ако позволиш нещо да ти се случи.
Отлично. Мил, скромен отговор от моята разбираща сродна душа. Не съм ли късметлия?
- Ей, влюбените гълъбчета, може би искате да знаете, че вече приближаваме крепостта - викна Стив в слушалките ни и не прозвуча никак обиден от романтичната целувка, на която бе свидетел. Може би почивката му идваше добре. - Ще се спусна надолу. Време е да се маскираме, така че да не ни познаят.