- Кристал, ти си наред - рече Трейс и сигурно се питаше защо се взирам във въжето, сякаш беше питон, който се поклаща пред очите ми
Скочих, повдигнах се няколко метра нагоре, усетих как ръцете ми не издържат и се пуснах на земята. Опитах отново, но този път успях само да се ударя в стената като неопитен звънар, който бие камбаните и когото въжето е повдигнало от пода.
- Съжалявам, не мога да се кача. Никога не съм мечтала да ставам екшън герой и никога не съм развивала мускулите на ръцете си, освен като вдигам чашата за кафе.
Трейс се покатери по въжето чевръсто като маймуна.
- Вик, вържи я с въжето през кръста.
Беше мило от тяхна страна да не ме поднасят, когато ме затеглиха нагоре като чувал с картофи. Сълзи на гняв заради собствената ми неумелост запариха в очите ми, но бях твърде ядосана, за да им позволя да потекат. Вместо това ги обърсах силно.
- Извинявай - измърморих, когато стигнах горе.
- Няма нищо, Кристал - Трейс отвърза въжето и го хвърли към следващия. - Ще се оправиш ли сега?
Погледнах надолу и преглътнах - беше доста високо. За късмет, снегът се беше натрупал до стената така че щях да се приземя на мекичко.
- Естествено. Аз съм ницджа. Не исках да ви преча. - И като се примъкнах не много грациозно по дупе до ръба на стената, взех въжето, което минаваше от другата страна, и наполовина се спуснах, наполовина паднах по дупе в снега и цялата се разтресох. Зед ме измъкна от дупката и ме прегърна.
- Нинджа, а?
- Ти си чул?
- Всички чухме. Трябва да разкажа на Хав.
- Ще те убия, ако му кажеш как съм ви забавила.
- Не си ни забавила, Кристал, справяш се отлично.
Братята му се спуснаха без усилие при нас и всяко елегантно кацане беше упрек към мен затова че бях избягвала часовете по физическо. Когато и шестимата се събрахме извън земите на крепостта, безпокойството ми намаля.
- Татко казва, че Уил ще се оправи - докладва Трейс. - Лили ще го закара до болницата с Хав, а татко ще отведе момичетата във вилата със Стив. Иска да отидем при тях.
Колата беше паркирана малко по-надолу до пътя, скрита зад един шубрак калини. Натоварихме се в нея. Наложи се да седна в скута на Трейс, за да се поберем. Уриел обърна и се отправи към главния планински път.
- Феникс, изглеждаше добре, нали? - попита Айвс братята си.
- Да, всички изглеждаха добре - поне на повърхността - потвърди Уриел.
- Скай със сигурност може да се бори - рече Виктор с възхищение. - Не ми позволи да й помогна да заспи, когато не й се спеше.
- Може би е видяла цветовете ти и е разбрала, че лъжеш, когато й каза, че само ще провериш дали има температура. - Зед потропваше неспокойно по стъклото до себе си и гореше от желание по-бързо да стигне при нея.
Виктор сви рамене.
- Сънотворната мисъл работи най-добре, когато докосна някого по челото.
- Изненадах се, че мама те остави да я преметнеш така - рече Уриел. - Не се е хващала на номера ти, откакто ти стана на десет.
- Да, но тя не си спомня, нали? Не позна никой от нас.
Никой нямаше какво да отвърне.
Пътят зави надясно и пред нас се показа разклонението. Една полицейска кола с мигащи сини светлини, озаряващи боровете, които стояха на пост, беше паркирана през средата и блокираше пътя ни.
- Някакви предложения? - попита Уриел тихо. - Вик?
Виктор поклати глава.
- Не мога да манипулирам съзнанието им. Прекалено много са, а и не би било редно. Те просто си вършат работата.
- Тогава ще спрем и ще разговаряме с тях възпитано - рече бавно Уриел. - И ни дума, момчета, за момичетата, Стив, Лили или каквото и да е, свързано с крепостта. Просто сме излезли на разходка на лунната светлина.
Един полицай застана по средата на пътя и вдигна ръка. Уриел свали прозореца си и спря до него.
- Проблем ли има, офицер?
Да, проблем имаше, както обясни мъжът скорострелно на италиански, а в това време колегите му наобиколиха колата. Аз бях преводачът. Всички трябваше да слязат и да знаят, че са арестувани. Не, той не бил впечатлен от полицейските документи на Виктор и Трейс: тук било Италия, а не Америка. Не, нямало да ни позволят да разговаряме един с друг. Ще ни позволят да се обадим единствено на адвокатите ни.
В такъв случай, той не знаеше за телепатията.
Обвиненията ли? Влизане с взлом в крепостта на контесата? Нападение срещу прислугата й Умишлен палеж.
Наредиха ни в редица отстрани до автомобилите и ни претърсиха. Не откриха никакви оръжия, нито дори клечка кибрит. Един по един братята бяха закопчани с белезници и прибрани в полицейския микробус. Аз останах да стоя на пътя. Виждах, че братята не бяха никак радостни от факта, че трябваше да ме оставят сама с италианските полицаи.