- Ами аз? - попитах главния полицай - служител на реда със сурово лице, който имаше неподправено уморен вид от това, че си имаше работа с вилнеещи туристи - основната причина за престъпленията в курортното градче.
- Вие ли, синьорина? Вие не сте арестувана. - Той даде знак на останалите да затворят вратите на микробуса. - За тези мъже получихме информация, но контесата не спомена нищо за младо момиче, което да е присъствало по време на нахлуването.
Щеше да бъде много глупаво от моя страна да ги убедя да ме арестуват.
- Къде ги отвеждате?
- Полицейският ми участък не е толкова голям. Предполагам, че на сутринта ще бъдат преместени във Верона. Можете да се отбиете в участъка в осем, когато полицаите започват дежурство. Бих искал да дойдете, за да дадете показания. Те ще ви кажат тогава къде са били преместени приятелите ви. - Той тръгна към автомобила си и ме остави сама с нашата кола. Ключовете още бяха на стартера, където Уриел ги беше оставил.
Но, синьор, аз не мога да карам!
Той, изглежда, се изкуши много да ме изостави там.
- Офицер Фари ще ви закара до участъка и ще паркира там автомобила. Сутринта може да изпратите някого да го прибере.
Усетих как Айвс чукаше по съзнанието ми. Беше разбрал как да обърне мисловната пътека, която бях построила до него.
Добре съм. Уверих го аз. Един от полицаите ще ме закара обратно до Малчезине. Грижете се за себе си.
Ще кажа на татко какво се случи. Ти кажи на Хав, става ли?
Добре. Не чаках с нетърпение този разговор.
Само му кажи да не прави глупости като това да се навре в лапите на полицията заедно с нас. Трябва да остане при У ил.
От радиостанцията на полицая се чу силен пукот. Сред статичното електричество успях да разшифрирам съобщението. Мисля, че вече е късно. Контесата е знаела, че са тръгнали към болницата. Хав вече е задържан. Лили и Уил продължават към болницата под охрана. Айвс изруга. Някакви новини от татко?
Никой не беше споменал него или Стив. Ако мислеха, че и холивудска звезда е заподозряна, това сигурно щеше да прелети по радиовълните, нали? Струва ми се, че контесата не се интересува от него -както не обръща внимание и на мен.
Трябва да сме благодарни за това. Ще се видим веднага, след като поискаме да ни освободят под гаранция. Направи всичко, за да помогнеш на момичетата.
- Готова ли сте да потеглим, синьорина? - офицер Фари - мъж едва прехвърлил двайсетте и далеч по-склонен от шефа си да се държи приятелски, беше забелязал отнесеното ми изражение.
Прокарах пръсти по челото си.
- Извинете. Преживях шок.
Той кимна.
Хайде да ви закарам вкъ щи тогава.
Качих се отпред и го загледах, докато той се запознаваше с управлението. Бавно потеглихме след полицейската кола. Микробусът отдавна беше заминал.
- Какво правехте тук, синьорина? - попита ме офицерът. Подтекстът беше защо такова приятно момиче като мен се мотае в компанията на петима подозрителни типове?
- Наслаждавахме се на гледката. Единият от тях е бъдещият ми зет. - Хав, добре ли си?
Не. Не чух, но почувствах как изруга. Не ме оставиха да остана при Уил. Изглежда, съм задържан под арест за нападение срещу пазачите на контесата. Ще ме отведат при братята ми Ами ти къде си?
Не съм арестувана, не още. Един полицай ще ме свали с колата от планината, а после ще отида при баща ти. Айвс е уверен, че ще ви пуснат под гаранция, но аз не съм толкова сигурна. Контесата има доста влияние в областта.
Познаваш ли някой добър адвокат?
Ще потърся.
Най-много ще ни помогне, ако върнем паметта на момичетата. Действията ни изглеждат напълно нелогични, освен ако те не дадат показания, че са били отвлечени.
Изведнъж се почувствах капнала от умора. Този ужасен ден никога ли нямаше да свърши?
Не е толкова ужасен. Ти ме откри, забрави ли?
Да, а в края му ти отиваш в затвора. Поздравления, моя сродна душа.
И аз те обичам.
Как поздравлението ми се превърна в любовно обяснение?
А не беше ли такова? Усещах, че въпреки всичко Хав е развеселен. Не можеш да скриеш факта, че те е грижа какво става с мен.
Естествено, че ме е грижа!
Видя ли. И аз те обичам.
Добре, прав си. Обичам те, вбесяваща ме напаст, която обеща да се върне. Предупредих те, че ще те убия, ако не спазиш обещанието си.
Чакам с нетърпение.
Не искам да прекарам най-хубавите години от живота си, като ти идвам на свиждане в затвора.
Кристал, няма затвор, който да може да опази семейство Бенедикт, когато всички впрегнем умовете си в бягството.