- Ами моята? - попита Феникс. Тонът й беше гневен. Добре.
- Айвс. Отново ще го обикнеш, когато се срещнете, повярвай ми. Вие сте женени.
- Какво сме? Но аз не съм на повече от осемнайсет!
- Синът ми беше много убедителен - рече Сол с гордост.
- А моята? - Даймънд ми подаде ръка. - Кристал, нали така?
Знаех, че все още не си спомня името ми, а само иска да се увери, че го е запомнила правилно.
- Да, Ди Ти си по-голямата ми сестра. Ти се грижиш за мен, откакто татко почина.
Тя затвори очи.
- Помня го. Контесата не ми го е отнела, но не помня, че е починал. - Една сълза се търкулна по бузата й Можех да убия контесата, задето й причиняваше отново тази мъка!
- Помниш по-ранния си живот, преди той да почине, защото спомените ти тогава не са свързани с Трейс, твоята сродна душа. Вероятно е изтрила всичко, което се е докосвало леко до факта, че идната събота ще се жениш. В това число и мен, защото аз бях там, когато се срещнахте.
- Как бих могла да се омъжа? - Въпросът й не очакваше отговор. Това сега наистина изглеждаше невъзможно. Момичетата приеха нашата версия на истината, но никоя от тях не беше пълноценна личност. Искрата беше угасена и след нея беше останала една издълбана свещ.
- Какво ще правим? - попита Скай и аз изпитах облекчение, че въпросът й сега включваше всички в стаята. Сол се изправи.
- Карла, един от синовете ни е в болница, а другите са в затвора. Не можем да оставим Уил сам. Той беше в добро състояние, когато Лили го откара в болницата, но не мога да понеса мисълта, че лежи там сам, без никой от семейството около него.
- Моят син е в болница? - Карла потрепери.
- Уил. Четвъртият поред. Контесата го простреля.
Карла скочи от стола си.
- Сол Бенедикт, какво правим тук, щом той се нуждае от нас?
Сол се усмихна.
- Сега вече приличаш на Карла. Стив, Кристал, ще останете ли при момичетата?
- Ще се погрижим за тях - обеща Стив. Той погледна часовника си. Два през нощта. - Може би е добре да си легнем сега и да поспим, а на сутринта първо ще отидем в участъка. Сигурен съм, че филмовата компания познава един-двама добри адвокати.
- Филмовата компания ли? - попита Даймънд проницателно.
- Стив е актьор - обясних аз. - Стив Хю.
- Не може да бъде! - очите на Феникс станаха кръгли от изненадата. - Аз те познавам! Гледала съм филмите ти! Невероятен си. Боже, толкова е хубаво да си спомниш нещо нормално.
Той отдаде чест.
- Радвам се да помогна.
- Не очаквах, че и ти си тук. Не си толкова висок, колкото си мислех.
- Май е по-добре да спреш до там, Феникс - предупредих я. - Тази вечер Стив беше истинска звезда и сега не бихме искали да смажем егото му.
За миг Карла беше отклонена от целта заради новината, че спасението им се е оказало по-необичайно, отколкото бе сънувала. Сега отново се върна към приоритета си.
- Господин Бенедикт - Сол. Имаш ли кола? Знаеш ли пътя?
Сол се потупа по джоба.
- Да, скъпа.
- Тогава да вървим. Даймънд, грижи се за момичетата вместо мен.
Сестра ми кимна.
- Добре.
Стив извади телефона си.
- Ще пратя съобщение на Лили, за да й кажа, че отивате натам. Тя ми каза, че Уил все още е в операционната, но скоро ще излезе. Докторите били изненадани, че раната е започнала да зараства толкова бързо след травмата.
- Това е работа на Хав - обясни Сол и помогна на жена си да си облече палтото. - Петият ти син е лечител. Той е душата близнак на Кристал.
- Лечител ли? Колко хубаво.
Вратата се затвори и прекъсна разговора им.
- Трябва да призная, че това е най- необичайната нощ в живота ми - Стив ме прегърна. Някъде по време на приключението, от случайни познати ние се бяхме превърнали в изпитани и верни приятели. -Искаш ли да остана тук, или предпочиташ да се върна в хотела?
- Мисля, че ще се оправим и сами. Можеш ли да бъдеш тук в седем и половина?
Стив направи физиономия.
- На Джеймс това няма да му хареса, но какъв е смисълът да бъда себе си, ако от време на време не мога да поискам отлагане на снимките. Ще помоля Лили да му предаде.
Изведнъж ме осени прозрение. Стив не беше савант, но мозъкът му не беше много по-различен от нашите, а той отделяше голяма част от вниманието си на нисичката, русокоса дизайнерка на костюми.
- Знаеш ли, трябва да я поканиш на среща.
- Кого? - Той се опита да изглежда невинно.
- Лили. Тя е най-добрият ти приятел, нали?
- Струва ми се, че да.
Почуках се по слепоочието.
- Аз имам дарба и тя ми казва, че Лили е твоето момиче.
Стив изглеждаше така, сякаш го бях халосала с дъска в главата.