- Ти откъде разбра?
- Както би казал моят приятел, това е шестото ми чувство на Спайдърмен - Хав, искаше ми се да беше тук да чуеш това.
Кое, Кристал? За миг видях една бетонна килия и твърдо легло. Срещу момчетата бяха повдигнати обвинения и те бяха заключени в ареста за през нощта.
Сватосвам Стив и Лили.
Да... да, ще се получи. Който и да е, само да се отърва от съперника си. Момичетата как са?
На наша страна, но още не са възстановили спомените си.
Добра работа.
- Кристал - Стив щракна с пръсти пред лицето ми. - На теб говоря.
- Извинявай. Не мога да използвам телепатия, без да изключвам какво става около мен. Ти и Лили -очевидно е. Не си опитал досега, защото секретарят ти движи живота ти, а и Лили е прекалено реална. -Спомних си какво беше казал - обичал да се среща с хора, които правят нещо истинско, нещо с ръцете си. Сега това подмятане доби съвсем нов смисъл. - Тя може и да не придава много блясък на образа ти, но от моята кула не личи да имаш нужда от много лъскавина.
Той се ухили смутено.
- Кристал, ако вече не беше заета, щеше да те грози опасност, защото и ти си в моя списък.
- Да, но много след Лили. Тя е тъкмо за теб - ще държи егото ти под контрол.
Той закопча ципа на якето си.
- Ще си помисля по въпроса.
- Просто се страхуваш да не откаже на поканата ти.
- Не! - той въздъхна. - Да. Нали разбираш, тя ме познава.
- Живот сред празноглави хубавици, които благоговеят пред теб, или истинска жена, която вижда през суматохата на шоубизнеса? Приключвам с изложението си, милорд.
- Боже, имаш остър език. Дано Хав умее да се защитава добре.
- Повярвай ми, не ми остава длъжен.
Стив кимна на останалите в стаята и си тръгна към хотела. Надявах се, че беше в подходящо разположение на духа, за да разкаже на Лили невероятните си преживелици и така да изкове нова връзка помежду им.
Момичетата ме гледаха въпросително.
- Винаги ли така си се държала? - попита Даймънд.
Как?
- Сестра ми така ли дръзко се държи с филмовите звезди и им заповядва непрекъснато какво да правят?
Май така бях постъпила, а?
- Не и до днес.
Показах им къде да си легнат, но се съмнявам, че някоя от нас успя да мигне тази нощ. От стаята на Скай се чуваха ридания и гласът на Феникс, нашепващ успокоителни думи. Даймънд се стараеше да изглежда силна заради нас, но усещах как страда в леглото до моето.
- Ще оправя нещата, Ди. Обещавам - прошепнах й
- Кристал, макар още да не мога да си спомня нищо, искам да знаеш, че никой не може да мечтае да има по-добра сестра от теб. Благодаря ти, че дойде да ме спасиш.
Скътах думите й в сърцето си.
- Винаги ще бъда до теб.
Шестнайсета глава
На следваща сутрин аз и Стив придружихме Даймънд, Скай и Феникс до полицейския участък, за да дадем заедно показания. Нито една от тях не пожела да остане в старомодните дрехи, които контесата им беше дала. Лили им зае своите дънки, пуловери и тениски и сега момичета изглеждаха усмирени, но продължаваха да събират накъсаната картина от спомените си.
- Сякаш се опитваш да съшиеш дреха от паяжини - довери ми Даймънд, докато вървяхме след другите по слънчевия тротоар покрай езерото. Леден вятър надипли сиво-сините води; пастелните тонове на вилите бяха като весело украшение на студените дълбини. - Конците продължават да се оттеглят, като оставят огромни дупки, където би трябвало да има, знам ли и аз - тя въздъхна, - просто повече материя.
- Трейс ти изпраща поздрави. - Тази сутрин с Хав проведохме дълъг разговор. Братята му пожелаха да ме използват като посредник, но той беше строг с тях и не им позволи да ме засипят с прекалено много съобщения. Най-важният въпрос за тях беше да излязат под гаранция, за да видят дали ще могат да спасят нещо от срещата на четири очи, след като сега момичетата вече разбираха кои са.
Много мило от негова страна. Но какво ще стане, ако никога не си го спомня?
- Тогава ще трябва да започнете отначало, като Сол и Карла. - Една от двете ни трябваше да устои на пълната паника, с която тази възможност ни застрашаваше.
- Но как ще живея с него, след като връзката е еднопосочна? Все едно съм изгубила крака си, но продължавам да опитвам да ходя на него.
- Хората оцеляват след невероятни обстоятелства, Дн Ще се оправиш.
Полицейският участък се помещаваше в яркожълта сграда, която приличаше повече на основно училище, отколкото на местния център на реда и закона. Единствено дискретният надпис Carabinieri върху черната врата свидетелстваше за по-сериозните й функции. Присъствието на филмовата звезда сред нас помогна много да ни забележат - не се наложи да чакаме, за да ни приемат, а начаса бяхме въведени в стаята за разпити. През нощта контактите на Трейс и Виктор бяха работили зад кулисите и рапортът за изчезналите хора във Венеция пасваше със спасителната операция. Ясният разказ на Даймънд за грозния край на моминската й вечер много помогна на случая ни, макар че той беше предимно събран от моето описание на събитията, тъй като нейните спомени липсваха. Тя не можа да даде информация кой е провел акцията по отвличането, но заяви, че контесата е била във Венеция и в крепостта и че Даймънд не е имала желание да отива там, тъй като е планирала да прекара времето си вкъщи в приготовления за сватбата.