- Да, всичко е наред. - Е, не беше наред, но всички знаехме какво искам да кажа. - Мисля, че правят сандвичи за обяд. Бъдете внимателни с тях, не бързайте. Те още не са... - Завъртях ръката си, без да мога да напипам точната дума.
- Не са готови - притече ми се на помощ Айвс и погледна към прозореца на втория етаж с непоносим копнеж.
- Да, не що такова.
Хав не беше свалил очите си от лицето ми.
- Ние ще се качим след минутка.
- Добре. Аз ще направя кафе - и Айвс поведе другите по стълбите. Щом градината остана само на наше разположение, аз нападнах Хав и го повалих на земята.
- Ти. - мушнах го, - обеща. - още веднъж, - че ще се върнеш. - тупнах го леко по гърдите. Седнах върху него и той замаха диво с ръце.
- И ето ме на.
- След като изкара нощта в затвора. Платихте ли гаранцията?
- Да, благодарение на милионите на Айвс. За първи път никой от нас не възрази, че обрахме касичката му.
Но ако не го бяхте направили? - не можех да понеса мисълта за всичките „ако-та“.
Тогава щях да чакам ти да ни измъкнеш от затвора. Нали си нинджа!
- Ще отрежа главите на братята ти. Помолих ги да си мълчат.
- Сладкишче, те просто не се стърпяха. Нямаше какво друго да правим в ареста, освен да си говорим. Казаха ми, че си се справила добре.
- Нищо подобно, но все пак успяхме да се измъкнем.
- Татко каза да ви предам на всички, че Уил се оправя бързо. Явно докторите са удивени от възстановяването му - сякаш някой с лечителски способности пръв го е докоснал. - Хав се ухили широко и аз го цапардосах за всеки случай. - Оух! Предавам се! Надяват се да могат да го преместят в някоя болница тук. Татко се е заел да оправи въпроса със застрахователната компания. Мога ли да стана вече?
Седнах отгоре му и се замислих.
- Знам ли, Авдрокьл. В момента се намираш точно там, където искам да бъдеш - под лапите ми
- Браво, момичето ми! Стъпи отгоре ми, докато съм на земята. Ела насам и ми дай една целувка тогава. - Той направи мълчалив жест и посочи към устните си.
Наведох се напред и погалих лицето и врата му с косата си. Съвсем нежно, като пърхането на крила на пеперуда го целунах по устата. Той се изправи рязко, притисна ме до себе си и продължи да ме целува. Ако бях лъвица, щях да започна да мъркам.
- Извинявай, че те уплаших така - прошепна той, а аз отпуснах глава на рамото му.
- Повече никакво страховито каране на ски и без да нападаш пазачи, когато са двама срещу един.
- Ще опитам да избягвам това в бъдеще.
Подуших го.
- Миришеш на евтини цигари, Хав.
- Ако трябва да съм честен, квартирата ми през изминалата нощ не беше първокласен хотел. Хайде да влезем вътре, за да се преоблека.
Седемнайсета глава
Атмосферата в стаята навяваше ужас с тишината си. Скай беше седнала до Зед и му беше позволила да вземе ръката и, но в жеста й липсваше порив. Айвс показваше на Феникс нещо на компютъра си и двамата приличаха на любезни непознати, срещнали се в обществената библиотека. Трейс и Даймънд седяха на масата в кухнята и преглеждаха списъка с гостите, които се надяваха да дойдат на сватбата; с натежало сърце слушах как той й припомня приятелите и роднините й и как тя му отговаря шепнешком. Уриел и Виктор стояха край мивката, допрели рамене - братя, търсещи солидарност пред ужасната вероятност да бъде помрачено семейното им щастие.
Лицето на Уриел светна, щом ме видя. Приятно ми беше, че нося радост на някого.
- Ей, Кристал, наред ли е всичко?
- Да, благодаря. Какво мислиш, Виктор? - махнах с ръка към момичетата. - Ти знаеш повече за съзнанието от мен. Аз все така не разбирам какво стана с тях.
Виктор потърка наболата брада по лицзто си. Заради тежката нощ всичките братя приличаха на разбойници.
- Скай ми позволи да надникна в ума й и понеже и друг път съм бил там, го познавам. Тя някога е имала празнини в паметта, причинени от травма в детството, но това, което сега са й причинили, е съвсем различно. Не мога да се добера до истинското й „аз“.
- Продължавай.
- Не откривам никаква невярна информация. По-скоро Скай ми прилича на заключена кутия. Но не съм сигурен, че като повдигнем капака, ще открием вътре кой знае какво.
- Ще ми се да знам какво точно е направила контесата, та да мога да му дам заден ход.
- Ти какво си с помняш?
- Когато атакува, се почувствах сякаш бях отнесена от камион.
- Като моя мисловен снегорин ли? Онзи, който използвах в замъка?
- Не, не точно. Аз почувствах силата на твоята атака, тя притежаваше звук, бучене. Нейната приличаше повече на удар в тила - ненадейна, сковаваща.
С един скок Уриел седна на плота.