- А, момичетата не страдат - махна тя пренебрежително с ръка във въздуха. - Скъсих връзката им с партньорите им и я скътах, за да не им навреди отново. Само мъжете страдат - такова е моето отмъщение.
- Но нима не разбирате, че момичетата живеят половин живот, а дали и толкова?
- Нямаш представа - изстрелваше тя думите си към мен - каква мъка е да живееш със страстния, болезнен копнеж по нещо, което вече не притежаваш! Не знаеш в какво те превръща това.
Можех да се досетя: превръща те в озлобена душа, като тази насреща ми.
- Но защо вие трябва да избирате вместо тях?
- Глупости. Когато си търсач на души, през цялото време ти избираш вместо другите. Защо смяташ, че така им помагаш?
Това признание проеча през мен като сирена, сигнализираща за наводнение.
- Какво, да не искате да кажете, че и вие сте търсач на души? - това обясняваше толкова много неща.
- Разбира се. Само ние, търсачите, имаме власт да си играем с връзките на сродните души. Мислех си, че вече си го разбрала.
От това се почувствах ужасно невежа.
- Такава съм само от ден. Има още да се уча.
- Късметлийка си. Не си имала време да нанесеш щети с дарбата си; все още можеш да обърнеш не щата.
- Но аз искам да правя хората щастливи... цялостни - спомних си как се чувствах, когато бях при Хав. Дори караниците с него бяха много по-, как да кажа, цветни от черно-белите чувства, които хранех към други момчета. Не можех, нямаше да се откажа от това.
- И какво ще направиш, когато някой савант дойде при теб за помощ, а се окаже, че той няма сродна душа, защото тя е починала при злополука, от болест или във война? Това не е абстрактен въпрос - такива неща се случват.
- Не знам.
- Или когато сродната душа е претърпяла поражения вследствие на възпитанието си, или може би страда от някаква душевна болест, което означава, че с нея е невъзможно и дори опасно да се живее? Би ли свързала с окови такива двама души до края на живота им?
- Аз... не съм сигурна. Моя работа ли е да решавам какво прави един савант с откритието?
- Щом отваряш вратата, значи носиш отговорност за това, което влиза през нея. Имаш ли смелост да се изправиш пред такова нещо? Ти си мислиш, че ще сбъдваш мечти, а може би само ще докараш един кошмар?
Тя малко по малко разколебаваше моята увереност, че дарбата ми е дадена свише; аз никога не съм била убедена в това и, напипала тази моя слабост, контесата умело я използваше. Струваше си да помисля върху доводите й, но не и сега, когато имаше истински хора, които страдаха, а не предполагаеми. Осъзнавах, че тя се мъчи да ме отклони от основното съображение, което ме бе довело тук: трябваше да намеря как да си разменим ролите.
- Контесо, не знам как ще постъпя, но не можете да отречете, че имах мъжеството да довда тук и да застана пред вас. Не ми липсва смелост.
Тя наклони глава в знак на съгласие.
- Това ме изпълва с надежда за теб.
Сетих се за родителите си; след смъртта на баща ми не бях чула нито веднъж майка ми да се оплаква, че го е познавала.
- Но моля ви, отговорете ми честно: не си ли спомняте нещо хубаво от времето, когато сте живели със своя сродна душа? Не си ли е заслужавало да го познавате дори за краткия срок, в който сте били заедно?
В очите й заискри твърд пламък.
- Ти се осмеляваш да ми говориш така несериозно за Джузепе? Няма как да знаеш, няма как да разбереш - тя опря юмрук в гърдите си. - Нямаш и най-малка представа какво изстрадах, когато го убиха.
Връхлетя ме вълна от съжаление. Тя бе преживяла най- лошото. Едно беше смърт от болест, съвсем друго - някой друг да реши да ти отнеме любимия човек. Нищо чудно, че бе толкова озлобена.
- Струва ми се - започнах аз предпазливо, - струва ми се, че тогава сте приличали на мен повече, отколкото си давате сметка. Изслушах ви и чувам думите на някого, който е хранел надежди или илюзии, както смятате сега. Вие сте го обичали, сигурна съм. И тъй като познавам нрава ви, предполагам, че сте си отмъстили за загубата му.
Тя кисело се засмя.
- Нали видя Алберто и прислугата ми?
Кимнах.
- Това са синовете и дъщерите на човека, убил съпруга ми. Естествено, най-напред ликвидирах самия Миноти. Той минаваше за наш приятел, но ни предаде по най-долния начин Кристал, ти не знаеш какво означава да избухне кавга между саванти и как тогава положението може да излезе от контрол.
Всъщност знаех: нали Даймънд бе отдала живота си именно на това - да предотвратява свади.
- Безразсъдният ми съпруг и Миноти се бореха за надмощие в Северна Италия, по линия на бизнеса, сякаш това имаше някакво значение! Предупредих ги, но те продължиха глупавата си битка. Миноти взе да губи властта си, затова повреди спирачките на колата на Джузепе - дори нямаше куража да го предизвика в лицето.