Сестра ми срещна погледа ми
- Да, искам. Няма да остана в това състояние. Не мога да го търпя повече.
Това щеше да свърши работа.
Зед, можеш ли да ни събереш всички заедно, както направи миналия път?
- Разбира се. - Усилието да поддържа цялото си семейство щеше да е непосилно, но аз разчитах на ефекта на доминото - веднъж един да започне да се разплита, после лесно щях да се оправя с другите.
- Хав, когато влезем, ще трябва да ме оставиш да летя соло. Не можеш да ме защитаваш.
Той взе ръката ми.
- Това ще те нарани.
Да, ето тази част не бях признала докрай пред себе си. Свих рамене.
- Животът наранява. Точно това не разбира конгесата.
- А ние какво да правим? - попита Лили.
- Стойте тук за всеки случай. Пресечете всеки опит да ни безпокоят. - Извих устните си в нещо, което се надявах да прилича на усмивка. Вече бяхме изключили телефона и звънеца заради медиите отвън. -Направете чай.
- Много ме бива да варя чай - предложи сам Стив. - Лили, хайде да отидем в кухнята и да оставим приятелите ни на спокойствие.
- Зед, твой ред е.
Отпуснах се назад в ръцете на Хав - най- любимото ми място на света. Той ми залепи една целувчицд по главата.
- Всичко ще е наред - прошепна ми, но повече като заповед да се погрижа това да се случи, отколкото като убеждение.
- Лесна работа - измърморих, като използвах собствените му думи отпреди два дни.
Този път влизането в семейната връзка беше по-лесно, защото знаех какво да очаквам. Защита на Хав ми позволяваше да виждам и да чувам какво става, без да припадам от тяхната телепатична комуникация. Изведнъж ми хрумна, че е възможно с помощта на Хав да участвам в нормална телепатия между саванти, стига той да е там да ме защити. Но това не беше нещо, с което да експериментирам сега.
Добре, когато доближа достатъчно Даймънд, ще изляза отвън.
Хав потърка ръката ми, за да ми покаже, че е разбрал.
Започвам.
Познатото ми ужасно усещане от атаката на боклуците в ума ме завладя, веднага щом излязох из подслона на Хав. Опитах се да скоча на въртележката, която се въртеше в ума и, но тя ме изтласка назад и ме запокити назад. Въртеше ми се свят, прилоша ми, не се получаваше. Хав ме улови и отново ме скри зад стените си.
Добре. Мина добре.
Уриел докосна ума ми Помни, умът ти е силен, много по-силен от това, което си представяш. Създала си илюзията за въртележката, защото така можеш да разбереш какво се случва, но тя изобщо не съществува.
Трейс беше до мен. Трябва да повярваш, че си достатъчно голяма, за да спреш въртележката.
Право в целта, а? Цял живот бях правила усилия да мисля за себе си като за човек, който има някаква стойност. Последните дни, които бяха преобърнали света ми, не можеха да променят това толкова бързо. Мисълта, че бих могла да оправя вредите, нанесени от много по-възрастна и опитна жена, беше смешна. Но нямаше как да се държа за вярата на другите в мен. Трябваше сама да повярвам в себе си.
Хав усети решимостта ми Готова ли си?
Кимнах и тръгнах. Въртележката беше мое творение, но аз имах свободата да я променя. Добре, значи ще я заменя с нещо познато. Космически боклук - ето как бях мислила за това през годините. И този път аз бях ракета, изпратена горе, за да се намеси. Влязох в попътната струя на Даймънд и усетих как масираният огън на грижите й застреля по мен.
Болеше. Все едно да летиш през отломъци с остри като бръснач ръбове. Болката не остана отвън, а премина със свистене през тялото ми и подпали нервите ми
Трябва да спреш. Т ова беше Хав.
Не, мога да се справя.
Когато отново влязох в атмосферата й, сякаш пламнах в огън. Хав сложи ръката си на врата ми и се опита да ме охлади със силата си. Това ми помогна малко, колкото да разчистя място в съзнанието си и да продължа напред.
Кристал, сигурна ли си, че знаеш какво правиш? Попита Сол. Той се беше опитал да стои настрана, но аз усетих, че не му беше никак леко да ме остави да се изложа на опасност.
Имам предчувствие. Време е да му се доверя. Контесата се беше мъчила винаги да подреди необшитите краища. Аз щях да разбъркам всичко отново. Улових потоците на съзнанието на Даймънд и дръпнах в посока към Трейс. Беше като да се опиташ да се държиш за метеорен дъжд.
Готово! Окуражи ме Трейс.
Температурата ти е много висока! Предупреди ме Хав.
Издърпах връзката с все сила от изкуствената, стегната орбита, изтъкана от контесата, с надеждата, че Трейс ще я улови, и се насочих право към Карла. Този път действах без колебание - гмурнах се право вътре, грабнах една шепа от нещото, което беше тя, и го метнах към Сол.