Усмихнах се и се зарадвах искрено на хокането. Тя се стараеше всячески да не е прекалено доволна от мен.
- Добре, Карла.
- Хм! Този глупав мъж тук трябваше да внимава повече! - Тя погледна към Сол, а очите й светнаха от дългите години любов към него.
Сол взе ръката й
- Съжаляваме, скъпа. Никой от нас не е искал да изложи Кристал на опасност.
- Е, какво - напълно ли си възстановена? - попитах я.
- Не съвсем.
- О! - започнах да се тревожа, че нещо се е объркало.
Сол ми се усмихна дяволито.
- По-добре сме отвсякога. След като едва не изгубихме връзката си, и двамата осъзнахме какви късметлии сме заедно. Затова реших, че е време за втория ни меден месец. Когато мине сватбата, ние ще останем тук. Няма да ви кажа в кой хотел ще отседнем - пълно уединение - той целуна ръка на жена си, -двамата възрастни влюбени, сами най- накрая.
Карла сбърчи нос.
- Сол Бенедикт, аз на гондола няма да се кача! - явно дискусията по въпроса вече беше започнала. -Цените са възмутителни!
Сол потупа упоритата брадичка на жена си.
Госпожо Бенедикт, вие, несъмнено, се държите възмутително! Обещахте да се подчинявате.
- Това беше преди трийсет години! Преди сватбените церемонии да догонят модерните времена.
- Е, аз ще ви държа отговорна за това обещание. Говдола за двама под лунната светлина с шампанско и рози.
За клетва за подчинение това не звучеше никак зле.
- О, добре. Щом ще се суетиш толкова. Предполагам, че ще мога да се кача. Но само този път.
Сънят беше успял да ме възстанови почти напълно и когато Карла и Сол излязоха, аз станах. Сега апартаментът беше по-празен от сутринта: Стив и Лили се бяха прибрали в хотела си и бяха повели по -голямата част от репортерите със себе си. Айвс, Феникс, Сол и Карла се бяха върнали обратно в „Калцина“. Зед и Скай бяха останали и сега разговаряха с Уил, а Скай беше седнала на коленете на Зед, сякаш нищо нямаше да ги раздели отново така лесно. Виктор и Уриел играеха карти на кухненската маса. Трейс изглеждаше много мил по престилка, докато режеше зеленчуци с хирургическа точност.
- Знаеш ли, в ресторанта отсреща правят страхотна лазаня за вкъщи - подхвърлих аз, когато излязох от стаята.
- Чуй я само какво говори! - въздъхна Трейс.
Даймънд мина край него.
- Не й обръщай внимание. Ние използваме рецептата на Nonna. Няма по-хубаво от домашно приготвената храна.
Аз изскочих зад нея и казах беззвучно „лъжкиня! “
Трейс се удържа да не се разсмее.
- Можеш да се обзаложиш на това, скъпа!
Даймънд го целуна по бузата.
Обърнах се към другите и усетих, че бяха на път да започнат да ми благодарят, затова ги пресякох още в началото.
- Някой знае ли къде е отишъл Хав?
Уриел прибра ръката, която тъкмо беше спечелил.
- Искаше да остане на спокойствие. Така каза. Да го питам ли къде е?
Навлякох си якето и ботушите.
- Няма нужда. - Потупах се по челото. - Ще използвам пощенския гълъб тук.
- Добре ли си, че излизаш? - попита У ил. - Имаше много лош вид, когато припадна.
Предположих, че съм приличала на нещо, което е излязло от филм на ужасите.
- Добре съм.
- Отиде прекалено далеч. Втори път не бива да поемаш същия риск.
- Каза момчето, което беше простреляно.
Уил се засмя.
- Вече знам защо съдбата те е свързала с Хав. Вие ще се чепкате един с друг безпощадно.
Виктор хвърли една карта на масата.
- Това значи, че светът ще стане по-безопасно място за нас, останалите.
- Освен ако не съюзят силите си срещу нас - подметна Скай със стария блясък в очите си.
Всичките братя Бенедикт изстенаха в хор.
- Добре, омитам се оттук.
Вечерята е в седем. И да не забравиш - мама пристига утре - викна Даймънд.
Изглежда, това щеше да бъде едничкото свободно време, което щях да имам, за да оправя нещата между мен и Хав.
- Ще се върна, но не като Терминатора, разбира се.
Уил се засмя и аз затворих вратата.
Открих Хав седнал на стъпалата на площада Сан Марко, точно на същото място, където бяха заснели нашата сцена във филма. Сърцето ми подскочи, когато го видях на фона на часовниковата кула и залетия от водата площад. Сградите се отразяваха в придошлата с прилива вода като в огледало, но аз се досещах, че той не разглеждаше своето отражение там. Мислите му бяха обърнати навътре. Ръцете му висяха отпуснати на коленете, главата му беше сведена. Седнах до него.