- Обичам те, мамо - прегърнах и нея, и бебето, и всичко.
Тя ме гушна на свой ред.
- Обичам те, малкото ми момиче.
Дойде и денят на сватбата и всички мъже бяха изпъдени от жилището ни, докато булката се приготвяше. Лили помагаше с роклята, а майка ми и Карла им помагаха. Затова и успях да открия малко спокойствие в кухнята със Скай и Феникс. Прегледах сутрешната поща, като отделях на една страна поздравителните картички за Даймънд и Трейс. Вече бяхме получили и първия сватбен подарък - новината, че контесата се е отказала от обвиненията си срещу братята Бенедикт.
Отворих едно писмо, адресирано до мен - дебел, кремав плик с пощенска марка от Ню Йорк. Ченето ми увисна.
- Какво има? - попита ме Феникс.
Подадох й писмото. Скай се приближи и зачете през рамото й
- О, божичко! „Елит Модълс“ иска да работиш за тях! - Скай се засмя нервно. - Леле! Три седмици на Карибите за фотосесия на лятната мода.
- Явно са взели насериозно слуха за мен и Стив. Изглежда, не разбират, че нямам никакъв опит.
Феникс ми върна писмото.
Какво ще правиш?
Прокарах пръсти по писмото, почти без да го докосвам. Това беше моята мимолетна мечта, но отговорът беше ясен.
- Излизат ми лунички. Мразя диетите. Не мога да ходя на високи токчета. - Хвърлих писмото настрани, за да напиша учтив отказа по-късно.
- Е? - усмихна ми се Феникс, предоволна от решението ми.
- Светът може да мине без още един модел, но не и без търсач на души. А и си мислех, че ще се установя някъде близо до медицинския университет на Хав. Може да се запиша на някой и друг курс за дизайнери, докато още не ми е минало. Обичам да правя дрехи повече, отколкото да ги нося.
- Дано тогава да избере Колорадо! - викна Скай.
- Ей, не! Калифорния! - Феникс махна с ръка пред идеята той да учи в Скалистите планини - Сан Франциско е най-доброто място за живеене.
Разчистих пощата.
- Ако трябва да съм честна, не ме интересува дори да избере Затънтензвил, Айдахо.
- Ау, колко мило!
Помислих отново.
- Всъщност, може би ме интересува дали ще е Затънтензвил.
Скай се засмя.
- Кристал, като гледам дрехите в гардероба на Хав, наистина ли си мислиш, че би избрал Затънтензвил?
- Не. По-скоро Манхатън или Лондон. - Феникс също беше развеселена. - Странното е, че Айвс ми каза, че Хав изчаквал с плановете си, за да чуе ти какво искаш.
Скай обви ръцете си около тялото.
- Толкова сте сладки. Много се радвам за вас. Не е тайна за никого в семейството, че всички имат слабост към Хав, защото той, е, просто защото е Хав.
Ухилих се. Да, Хав си беше Хав, неповторим и точно по предписанията на доктора.
Двайсет и първа глава
Булката сияеше в бяла дантела върху сатенена рокля. Младоженецът беше елегантен в сутрешния си костюм. Кумът (Виктор) беше опасно впечатляващ в сиво. Шаферките и шаферите изглеждаха измамно ангелски в жълто и бяло.
Хав, който слушаше вътрешния ми коментар, докато гледахме как младоженците вървяха по пътеката, се наведе към мен.
- Забрави да добавиш, че кумата също не изглежда зле в кремавата си рокля. Дизайнът твой ли е?
Кимнах.
- И ти не изглеждаш чак толкова ужасно в костюма си.
- Сладкишче, кажи истината такава, каквато е. Да вървим ли?
Взех ръката му и двамата тръгнахме след родителите. Не можех да устоя на любопитството, затова за миг надзърнах в Уриел - не беше обстойно разглеждане, само колкото да доловя основното.
- Интересно. Южна Африка - измърморих аз.
Хав се усмихна на изненаданото изражение на брат си, когато Уриел усети дарбата ми леко да го докосва.
- Вярно ли е?
Насочих вниманието си към Уил.
- Виждам... ливади с лалета. Вятърни мелници с мишки в тях.
Изобщо не се изненадвам - прошепна ми Хав.
О, знаеш ли онази детска песничка? Хайде да му купим билет за Амстердам.
- Ами Вик?
-Хъм. - Третият брат имаше много щитове около ума си, но аз се промъкнах, за да надзърна. - Ето това вече е неочаквано.
Стоманеният поглед на Виктор се изви към нас.
- Кое? - подкани ме Хав.
Прехапах устни.
- Не е ли редно първо на него да кажа?
- Ей, сестричке по душа, заедно сме в тази лодка.
- Добре. Затвор. В Афганистан.
Хав се препъна в собствените си крака.
- Предлагам ти да му съобщиш.
- Какво стана със „заедно сме в тази лодка“?
- Но това е Вик!
- Пъзльо!
- Добре, ще му кажа. Все някога.
- Не забравяй да споменеш, че е невинна и се нуждае от помощта му.
- И това ли можеш да кажеш? - Хав ме дръпна от редицата от хора, които фотографът нареждаше за снимката. Тези неща винаги се проточваха с часове. Почитателите на Стив бяха пристигнали на тълпи и се намираха зад барикадите, издигнати от филмовия екип. Стив и Лили дори не ги забелязваха - това беше обичайното им ежедневие все пак - и си говореха щастливо с Айвс и Феникс, докато чакаха да ги повикат за снимката. Двамата с Хав си намерихме едно усамотено местенце до входа на църквата, където на стената до нас орляк ангели лудуваха и се опитваха да се изкачат вкупом по една стълба в рая.