— Жителите на вашия град няма да се справят — изръмжа той. — Те си нямат и най-малка представа как се ръководят хотели.
— Вече е започнало обучението им, а и те ще се научат достатъчно бързо — каза Никоу. — Поне по този начин ще могат да практикуват.
— По-добре ги накарайте да се поупражняват тук, в замъка — измърмори Едуард. — Имате неотложна нужда от слуги.
— Има много по-важни неща от това да се погрижим за нашето удобство — намеси се с мек глас Шарлот. — Но, Никоу, боя се, че ще се наложи да прекратите работата си, за да убедите вашите поданици да се заемат с всички приготовления за бала.
— И така, нашият принц Никоу ще търси своята Пепеляшка — с ироничен тон каза Едуард. — Колко романтично.
— Изобщо няма да бъде Пепеляшка — тихо отвърна Руди. — Никоу кани кралските особи и ще си избере една от тях. Въпреки че бих желал да премислите. Поне първо се опитайте да откриете диамантите.
— Няма да забавя бала заради такива глупости — изрече Никоу, — но със сигурност не бих се отказал от тях, за да погася дълговете си. — Той стрелна Едуард с многозначителен поглед.
— Нима наистина ще се осмелите да ги продадете? — саркастично попита Едуард.
— А мога ли наистина да си позволя да не ги продам? — студено отвърна Никоу.
Пейдж остана мълчалива, като се взираше в разбитата сметана върху останалото парче от тортата пред себе си. Със споменаването на Пепеляшка безпокойството й се превърна в ужасяваща сигурност. Не само че пребиваването й в тази възобновяваща се монархия бе нагласено, но такава бе и идеята на Никоу за бала.
Пейдж не проумяваше как Милисънт бе постигнала това. С магия, може би, при все че Пейдж не вярваше в магии. Тя дори не вярваше и в Милисънт. И все пак тази сладка, несръчна фея се готвеше да хване в капана си този принц за Пейдж.
А и в легендата, независимо колко древна бе според тези хора, Пейдж долавяше намесата на Милисънт. Пейдж със сигурност бе обикновена жена. Но, за щастие, Никоу бе решен да си избере принцеса.
Пейдж и преди се бе унижавала поради намесата на Милисънт. Без съмнение, тя отново щеше да изпита това унижение.
И ако Никоу сам избереше своята знатна булка… ами, добре, това не й влизаше в работата. Но каква болка й причиняваше тази мисъл!
Гласът на Никоу прекъсна мислите й.
— Искам Даргентия да разполага със своя история преди бала. Да вървим, Пейдж. Ще ви запозная с вашата работа. — Той за последно отпи от кафето си и върна чашката върху чинийката.
Пейдж с радост се извини и последва принца. За момент почти бе забравила за злополучния инцидент на летището, но усещането за скованост, докато вървеше, я накара да си спомни за него. Нима Милисънт наистина…? Пейдж нямаше да й го прости!
Библиотеката се намираше в дъното на залата наблизо. Никоу запали осветлението.
Тук бе дори още по-просторно от трапезарията. Лъскавата дървена ламперия и вградените етажерки, огромната каменна камина, пищните дивани от кафяв плюш, всичко й изглеждаше така познато. Когато Пейдж и Никоу влязоха, стъпките им отекваха по голия дървен под, докато не стъпиха на един от безбройните ориенталски килими. Пейдж долови мириса на прах и това й напомни познатия аромат на древните книги.
Лавиците бяха почти празни. В единия край на стаята обаче, до огромно бюро, бяха наредени една върху друга около дванадесет кутии — пълни, предположи Пейдж, с книги.
Никоу я заведе до масата и остана прав до нея. Изглеждаше царствено в бялата си риза и тъмни панталони. А може би външният му вид нямаше нищо общо с дрехите и всичко се дължеше на начина, по който се държеше.
— Тези кутии съдържат всички томове на европейската история, които семейството ми е събирало, а също така и семейните документи. В някои от книгите се споменава Даргентия, но в повечето — не.
Пейдж позна по сключените му вежди, че това въобще не го правеше щастлив. Тя се осмели да каже:
— От дълго време изучавам историята на света, но докато не започна да търся нещо определено за Даргентия, не мисля, че ще открия каквото и да било за миналото на този страна. — „С изключение на един интересен факт“ — помисли си тя.
— Вие и останалия свят.
Принцът издърпа един гравиран дървен стол и й го предложи. Пейдж сподави усмивката си. Почувства се странно разглезена. За него обаче това действие може би беше проява на обичайна учтивост. Опъна гънките на меката си черна пола и седна.
Той също седна.
— Нека да ви дам малко информация. — Той поглади замислено брадата си, докато търсеше начин да започне. В дълбините на тъмните му очи се четеше болка. Пейдж изпита желание да можеше да я премахне с милувки.