— Първо, той ще доведе от чужбина опитни служители за хотелите, така че даргентийците ще останат без работа.
Пейдж сдържа нетърпението си да зададе следващия въпрос. Отговорът изглеждаше очевиден.
— Но вие сте принцът? Не можете ли да предотвратите това, като издадете закони срещу имиграцията?
— Сега мога, но не и ако не изпълня задължението си по първото плащане към Едуард.
Може би даже и независимите решения не бяха толкова прости.
— Но защо?
— Обещах му, че ако не мога да платя, ще го провъзглася за премиер. Тогава той ще може да диктува както фискалната, така и останалите политики на държавата.
Пейдж бе шокирана. Никоу притежаваше власт. Едуард несъмнено щеше да му я отнеме с охота.
— А и той няма да разчита само на туристите.
— Скъпият Едуард иска да превърне тази страна в Мека за финансовите среди на света, с ниски данъци, безброй банкови сметки и всичко останало, което ще превърне Даргентия в нещо по-лошо от Швейцария и Каймановите острови. — Никоу сви ръцете си в юмруци, когато се обърна с лице към водата. — И ако тук се обслужват някои по-малко почтени интереси… ами, още по-добре. Той няма да позволи законите за имиграцията да ги пропъдят оттук. В края на краищата, те ще разполагат с повечето финансови средства. И като съдя по жизнения стандарт на Едуард, подозирам, че той вече си присвоява инвестиции чрез поставени чужденци в страната само защото гори от желание пръв да започне да пере мръсни пари в Даргентия.
— Но нали той е банкер? Неговият жизнен стандарт над…
— Той е свикнал на черен хайвер и шампанско в една затънала до шия в дългове икономика — отвърна принцът. — А и политиката на банката му за отпускане на заеми просто не окуражава развитието на дребния бизнес в страната. Той ще стане чудесен министър-председател за всеки друг, но не и за даргентийците.
— Разбирам. — Пейдж замълча, а после изтърси: — Тогава вие разчитате много на бала.
— Прекалено много. Даже заради титлата ми, тъй като принцът на Даргентия може да бъде коронован за крал само ако е женен.
— Тогава — каза тя и го погледна окуражително в тези дълбоки, тъмни, отчаяни очи — това трябва да се превърне в един грандиозен бал.
Той горчиво се усмихна.
— И — продължи Пейдж — ние трябва да привлечем много туристи на него. — Тя се извърна за момент към рова и се загледа в един прекрасен черен лебед, който плаваше безшумно във водата. Изведнъж я обзе внезапно вдъхновение. — Нико, мисля… ако ми дадете малко по-голяма свобода на действие, мисля, че брошурата ми ще привлече хора за повече от един месец.
Когато отново се обърна към него, изражението на лицето му бе повече от скептично.
— Как?
— Руди ми даде част от идеята, въпреки че не бях сигурна как да я използвам. Тревожех се, че ще ми отнеме повече време, отколкото разполагам, за да разпределя историята в стройни дялове за вашата брошура. Но Руди каза, че Даргентия е пълна с легенди, които разказват не само за скъпоценностите и за задължението на принца да се ожени за обикновена жена.
При това тя отново трябваше да отклони поглед от него. Не искаше той да си помисли, че тя сама предлагаше да се заеме с тази роля.
— Но и много други също — продължи тя. — Хората навсякъде обичат приказките и легендите и вашата страна може да им ги даде, ако дойдат да я посетят. А има и нещо друго, което обичат хората.
— И какво е това?
— Състезанията. Можем да позволим на туристите да ви помогнат да си изберете принцеса!
Глава седма
— Та това е смешно! — удиви се Никоу. Как можеше тази странна млада жена да си помисли, че той щеше да се съгласи група чужденци да изберат булката му?
Досега тя се бе държала почтително към него и положението му. Всъщност на моменти бе изглеждала очарователно срамежлива, когато не бе сигурна как да се отнася към кралската особа.
Или и това бе просто част от играта й? Нима бе нов номер от опита на американката да сложи ръка на принца? Можеше просто да си представи как тя организираше да покани хиляди свои приятели на бала, за да гласуват за нея и тя да му стане съпруга. Обикновена жена до мозъка на костите си, за да изпълни предсказанията на легендата.
Той обаче се съмняваше, че тихата Пейдж Конър имаше достатъчно приятели, за да запълнят хотелите за един месец.
Имаше нещо около нея, което можеше да го накара да възприеме идеята, че тя се опитваше да се домогне до него, като нещо почти приятно. Ако тя, разбира се, бе родена принцеса, която можеше да напълни съкровищницата на държавата с пари и хотелите й — с туристи.
Тя бе показала желанието си да му помогне, да облекчи товара му на народен водач.