— Ще почакат. — Нощта стана още по-хладна, когато бризът връхлетя върху тях. Той видя как зърната й настръхнаха под тениската. А можеше ли тяхното напълване да бе реакция от топлите му ръце, които сега разтриваха лактите й? Погледът й проследи неговия. С лек вик на смущение тя се опита да се отдръпне.
Той не я пусна. Привлече я по-близо до себе си, като я държеше непохватно на каменната пейка, тъй като тя остана скована. Но напрежението й изчезна, когато пръстите му започнаха да галят хладната й буза. Той докосна края на устните й. Тя се отпусна към него и отвори устни, а той сведе глава и потърка устни в нейните.
Ръцете му продължиха да я милват по-надолу. Най-накрая сграбчиха задните й части и той я привлече по-близо до себе си.
Държеше се непристойно. Беше принц, а времето на правото на първа брачна нощ отдавна беше отминало. Той не можеше да предложи на тази жена нищо повече от работата, която скоро щеше да приключи.
Обаче бе и мъж, който се почувства пленен от присъствието на Пейдж Конър. То бе почти вълшебно, ако въобще вярваше във вълшебства. Което обаче не беше така. Но той наистина повярва в своето желание…
— Пейдж — прошепна срещу устните й. Устните й се раздвижиха, когато тя отвърна:
— Никоу, аз…
Той я накара да замълчи, като я целуна още по-силно. Овлажняваше я с езика си, изследваше вътрешността на устата й, сякаш той бе един от далечните си прадеди, който бе открил ново кралство.
Тя докосна брадата му с пръсти и въздъхна. Звукът го окуражи да продължи още по-навътре. Ръката му се раздвижи нагоре-надолу, за да хване най-накрая една твърда, заоблена гърда. Палецът му галеше и без това вече настръхналото зърно, което втвърди още повече.
Устните му се откъснаха от нейните и оставиха следа от горещи целувки надолу по бузата й, по извития й врат, през мекия плат на тениската й.
Тя се отдръпна назад. Дишаше учестено. Вдигна поглед към него. Кехлибарените й очи зад черните рамки на очилата бяха единственият цвят в сивотата на мъжделивата светлина.
— Съжалявам, Никоу. Вие не трябва… Аз не мога… — Тя се изскубна от прегръдката му, после се изправи на крака и избяга към отворената врата.
Като тичаше безразсъдно по едва осветената пътека, Пейдж не обръщаше внимание на студения, пролетен бриз, който я караше да трепери.
Или губеше горещия допир на Никоу, който се превръщаше в лед?
Не бе искала да избяга. Отчаяно искаше да остане с Никоу. Да сподели тези невероятни целувки. Да чувства ръцете му върху тялото си, да позволи меката му брада да я гъделичка по брадичката, да вкуси от изгарящите му устни.
Но чувството й за самосъхранение бе надделяло.
Как се осмеляваше да я дразни с това свое бягство отпреди няколко нощи, да я кара да се чувства желана, когато тя напълно знаеше, че не бе така?
За него това бе само игра.
За нея това бе една страстна, невероятна действителност.
Пейдж отвори външната врата на замъка, която едва доловимо изскърца.
Наостри уши при зловещата тишина на празната кухня. Почти се надяваше да чуе Никоу. Да я сграбчи, да я завърти в прегръдките си, да я целуне, докато не забравеше защо не биваше да бъде близо до него.
Нищо не чу.
Трябваше да се почувства облекчена. Но вместо това бе разочарована. Ядосана. Защо отново я бе целунал?
Тя забърза през кухнята, а после надолу по червената пътека на първия каменен коридор.
Сама в стаята си, тя заключи вратата. Само ако можеше да заключи и чувствата си извън себе си.
Като седна на леглото, затвори очи и се опита да поддържа гнева си. Вместо това си припомни всеки миг от появата на Никоу при вратата до нейното бягство: стегнатото му, разгорещено тяло, ръцете му, неговите устни…
Да върви по дяволите! И тя също. И Милисънт. И даже брат й Джо. Ето къде беше: сред една модерна, вълшебна приказка, която никога не можеше да се сбъдне.
Тя мразеше вълшебните приказки.
В действителността простата, обикновена героиня, която се бе влюбила в красив принц, щеше да си остане проста, обикновена… и пренебрегната.
Глава девета
Пейдж се събуди рано на другата сутрин и планира да проведе малък разговор с принц Никълас от Даргентия. Тя си припомни как бе отвърнало тялото й на ласките му предишната нощ и си сложи една провиснала памучна риза над безформена, тъмна пола.
Откри го сам в трапезарията, където въздухът бе наситен с аромата на бекон и кафе. Той стана на крака при нейната поява, величествен и красив в обичайните си провинциални дрехи. За да избегне погледа му, тя се втренчи право напред само за да се почувства отново неудобно, защото откри, че се взира в разголените му гърди. Потъмнели на слънцето златисти косми се подаваха от отворената му риза. След като заекна: