И вчера при рова, когато я бе целунал и тя избяга. И предишната нощ, когато тя го предразположи да излее цялото си сърце пред нея, всичките си надежди и страхове за Даргентия. Даже и когато бе уплашена, тя се опитваше да успокои болката му.
Обикновената Пейдж Конър бе цяло море от противоположности.
Обикновена ли? Тя бе необикновена. Толкова изразителните й, кехлибарени очи се подчертаваха от глупавите й очила на библиотекар. Тъмните й коси бяха прекрасни, кожата — гладка и мека, устните й — пълни и изкусителни въпреки острите думи, които толкова често се сипеха от тях. Може би те бяха причината. Тя бе цяло предизвикателство.
Бе отвръщала страстно и всеотдайно всеки път, когато я бе целувал. И той на нея. Слабините му запулсираха само при спомена за това. Може би трябваше да направят нещо по въпроса.
— Значи вие обичате изненадите, ваше височество, така ли е? — попита тя. — Но, обзалагам се, че родителите ви не са могли да ви изненадат с подаръците за Коледа или рождения ви ден, когато сте били дете. Обзалагам се също, че вие винаги сте знаели къде крият подаръците.
Той усети, че необичайно за него целият се изчерви. Откъде тя можеше да знае това?
С радост би завел в леглото това очарователно, объркващо същество. Разбира се, не можеше да се ожени за нея; не и когато бъдещето на родината му бе заложено на карта. Трябваше да осигури икономическото възстановяване на страната си. Туристите обичат кралските особи, или поне славата. Принц Рейние от Монако, при все че не се бе оженил за принцеса, си бе избрал Грейс Кели — американска кинозвезда, която мнозина копнееха да видят. Никоу също щеше да се ожени за подходяща жена.
Но той можеше да си позволи любовница. И други монарси го правеха.
Да, вижте само докъде ги бе довело това. Великобритания, например, с всички тези скандали на принц Чарлз и принцеса Даяна.
Освен това не знаеше какво чувстваше Пейдж към него. Може би се интересуваше само от титлата му?
Обзет от внезапен гняв, той попита:
— Кажете ми честно, госпожице Конър, вие наистина ли мислите, че можете да откриете Легендарните?
Пейдж тъкмо, се готвеше да си вземе от салатата от краставици, която Мейбъл току-що бе сервирала. Но изпусна вилицата си с трясък. Втренчи се в него, но само за миг. Когато отново сведе поглед по този отвратителен начин, който се бе превърнал в неин навик, тъмните й коси паднаха върху лицето й и частично закриха тези противни очила. Той бе наранил чувствата й. Но какво значение имаше сега това? Втренчи в нея.
Тогава тя отново вдигна поглед. По устните й играеше тайнствена усмивка, която озари лицето й като звездна светлина.
— Да, ваше височество и величество. Дори бих могла да продължа да ви позволявам да ми помагате в разследването, ако се държите добре. И благодарение на мен вашето кралство може просто да бъде спасено.
— Какво ще спечелите вие от това? — стрелна я обратно той.
— Вътрешно удовлетворение — отвърна тя. Облиза устните си и продължи да си похапва от салатата, без да отмества поглед от неговия.
Тогава Мейбъл им поднесе основното ястие — вкусно пилешко, гарнирано с ориз. Пейдж отново погледна към часовника си. Отегчаваше ли се от него? Тя със сигурност го интригуваше. Никоу реши да не продължава разговора им по този неловък, но толкова очарователен начин, по който бе започнал.
— Разкажете ми останалите легенди, които научихте — помоли я той.
Действаше! Пейдж бе смаяна колко лесно й се отдаваше възможността да блесне. Нещо повече от блясък — един вид флиртуване.
В действителност тя не бе вярвала, че след всичкото това време Милисънт щеше да успее и да направи такова вълшебство за нея. Но тя бе успяла.
Благодаря ти, помисли си тя с безгранична благодарност. Погледна към часовника си. Осем и петнадесет. Разполагаше с достатъчно време.
Начинът, по който Никоу й отвърна, й показваше, че и той я намираше за блестяща. Тя радостно отвърна на молбата му да му разкаже народните легенди. Забеляза пръстена на един от дългите му, силни пръсти — източник на може би една от най-привлекателните легенди, ако въобще някога успееше да разкрие тайната му.
— Най-вълнуващата за мен легенда е Робинхудската история за Орела. Обикновено този вид легенди се базират на фактите и аз с нетърпение очаквам да разбера кой всъщност е Орела.
Никоу подпря брадичка на ръката си и се наведе към нея.
— Разкажете ми нещо повече. — Очите му разкриваха, че изцяло бе завладян от нея.
Старата Пейдж би се изчервила и отместила поглед, но не и тази нова, блестяща Пейдж. Пейдж вмъкна свои, собствени щрихи в историите, които преразказваше. На няколко пъти Никоу се заливаше от смях. Нито за миг не обърна очи от нея. Тя се чувстваше на седмото небе.