Щеше да си помисли, че се е удавила.
Тя щеше да го остави да се тревожи няколко минути, после щеше да изскочи и да извика „Изненада“.
Тя седеше в дълбоката сянка от скалите зад водопада. Хладната чиста влага й се струваше приятна след този ден на ровене в прахоляка на древното имение на Алфред.
Ако поседеше тук достатъчно дълго, щеше да се изчисти напълно.
Ако поседеше тук достатъчно дълго, щеше да се превърне в истинска глупачка! Какво си мислеше тя? Какво щеше да стане, ако Никоу наистина си помислеше, че се е удавила? Щеше да избяга и да я изостави тук, в тази пустош, докато търсеше помощ.
— Хей! — извика тя и стана толкова бързо, че се плъзна назад и падна по дупе. Тя отново се изправи. — Хей, Никоу! — Но думите й се заглушаваха от рева на водопада.
Тя се паникьоса и тръгна назад към завесата от падаща вода — и когато влезе под ревящия душ, се натъкна на една плътна, силна стена. Никоу.
Силните му ръце я хванаха здраво.
— Пейдж! Пейдж, добре ли сте?
Опита се да отговори, но ревът заглушаваше думите й. Той я вдигна с лекота на ръце и я прегърна, докато излязоха от водопада.
После, като я държеше все още на ръце, той я погледна. Очите му бяха потъмнели още повече от безпокойството.
— Боях се…
Той не доизказа мисълта си, защото, докато говореше, устните му се приближиха до нейните и той прекъсна собствените си думи.
В целувката му имаше някаква свирепост, сякаш той искаше да й нареди да живее, да диша. Устните му бяха хладни и влажни и все пак не съвсем изстинали поради топлината, излъчвана от тялото му. Тя обви ръцете си около врата му, за да посрещне по-удобно решителната му уста. Вече не я интересуваше дали отново щеше да падне във вира; Никоу я държеше със силните си и сигурни ръце.
Езикът му се потопи в устата й, сякаш се опитваше сам да се спаси. Той откри нейния език и тя посрещна настойчивите му тласъци, сякаш го уверяваше, че бе жива — напълно жива — и се чувстваше добре.
Тя усети меката му мокра брада върху брадичката си. Целувката стана по-нежна, езикът му се вдигна и тя въздъхна. Нима това бе всичко?
Не. Тя не искаше да спре. Обхвана с ръце главата му, зарови пръсти в мокрите му коси и го придърпа към себе си. Движеше главата си в бавни, прочувствени кръгове, за да може да вкуси от него. Докосна леко устните му с езика си.
Той й отвърна с още по-голяма страст. Пейдж загуби представа за това, къде се намираше, коя беше тя, тъй като се отдаде на хипнотичната сила на устата му, която се впиваше в нейната.
Въпреки това, твърде скоро всичко свърши. Никоу отдръпна главата си. Като я държеше все още в обятията си, той закрачи към края на вира. Не я пусна на земята. Тя и не искаше той да направи това. Чувстваше се твърде немощна, задавена не само от водата, но и от огъня, който целувките му бяха запалили в нея.
Тя увисна надолу с ръце, все още обвити около врата му, и глава, склонена на гърдите му. Хладната му, мокра тениска се галеше в бузата му.
Тя усещаше всеки негов допир — едната му ръка, хванала я през раменете, а другата — под колената. Бризът шепнеше към прогизналото й тяло. Тя чувстваше как мускулите на Никоу се разтягаха, докато ходеше.
Нещо в нея се раздвижи и й показа нейната чувствителност към мъжа, в ръцете, на който се намираше.
Като повдигна главата си, тя започна да го изучава през изпаренията върху все още мокрите очила. Наистина не желаеше да достига брега. В изражението на лицето му се забелязваше решителност, брадичката му бе властно вдигната напред. Той не каза нищо. Тя също.
Дали този път най-накрая нямаше да я уволни заради необмислените й действия? Но признанието му, че бе победен, я бе накарало да се пошегува с него: да го бутне във водата, да се скрие зад водопада.
А и тези негови целувки си заслужаваха всички нейни действия.
Никоу не забави крачка, когато излезе от водата и стъпи върху калния бряг. Не спря да върви, докато не стигна буйно израсналата трева, която се развяваше на вятъра по брега. Тогава той внимателно положи Пейдж на земята. Ръцете му останаха върху гърба й, сякаш да я подкрепят, докато тя сядаше върху мекия килим трева.
Страхувайки се да направи и едно движение, тя все пак се осмели да го погледне в тъмните непроницаеми очи. Те се взираха в нейните. Какво ли си мислеше той? Беше ли й ядосан?
Неуверена в себе си, тя се опита да сведе глава, но усети пръстите му под брадичката си.