Емералд затвори очи. Грубостта му я нарани. За втори път през последните дни й се напомняше, че детето, което тя носи, ще бъде копеле. Ала побърза да отпъди собствените си грижи и се съсредоточи върху проблема на Нан.
— Смяташ ли, че отец Фиц ще ви бракосъчетае?
— О, сигурна съм! — Лицето на Нан светна от надежда.
— Имаш ли нещо против да бъдеш оженен от католически свещеник, Джони?
— Разбира се, че не. Да вървим веднага в параклиса и да поговорим с него.
— Благодаря на Бога, че Шон не е тук — промърмори Емералд. — Нан, мисля, че трябва да вземем и Тара. Отец Фиц е тесногръд фанатик, който не вижда по-далеч от носа си! Ще се нуждаем от някой член на семейството, за да му се наложи, ако започне да се инати и откаже да ви венчае.
Отец Фиц с радостно изражение благослови Нан и Джони в малкия параклис. Емералд бе направо изумена колко мило и загрижено говори на Нан и как изведнъж става суров, когато се обръща към нея. Знаеше, че ако го помоли да запази венчавката в тайна от Шон, той само ще я обсипе с възмутени укори, затова го прошепна в ухото на младоженката.
— Моля те, не казвай на графа, отче. Ние сами ще му съобщим в подходящия момент.
— Това, което стори днес, дете мое, ще зарадва Бог. Не е моя работа да го разгласявам.
Нан и Джон не се върнаха в къщата, а се отправиха към конюшните. Искаха да се сбогуват насаме и отново да си разменят клетви във вечна вярност и любов. Конюшните на Грейстоун бяха доста просторни и двамата младоженци ръка за ръка се отправиха към задната част и се вмъкнаха в една празна клетка. Джони седна на прясното сено и нежно придърпа невестата до себе си.
— Толкова много те обичам, Нан. Съжалявам, че позволих да ти се случи това. Не разбирам как съм могъл да бъда толкова небрежен и безразсъден.
— Джон, аз съм виновна. Не знаех, че може да се случи и от един път. Не искам да си мислиш, че нарочно съм те вкарала в този капан, за да се ожениш за мен.
— Нан, скъпа, не обвинявай себе си. Аз съм този, който трябваше да внимава и да се погрижи за всичко. Но не съжалявам. Оженихме се много по-скоро, отколкото иначе можехме да се надяваме. Съжалявам единствено, че ще бъдем разделени. Но Емералд е права — за теб е по-добре да останеш тук, в Ирландия. Между мен и баща ми има недовършена работа и аз съм длъжен да те защитавам от него. Не знам кога ще те видя отново, но ще ти пиша, а ако се нуждаеш от мен, изпрати ми съобщение в Сохо. Не се подписвай. На този свят съществува само една жена, която би могла да ми пише.
Тя му поднесе устните си за целувка.
— Люби ме, Джони. Може би ще минат месеци, преди отново да се видим.
Преди Джон да потегли от Грейстоун, остави кратка бележка за Шон.
— Само пет минути, след като спусне котва, той вече ще знае, че съм бил тук.
— Той притежава невероятната способност да узнава всичко, което става — загрижено отбеляза Емералд.
Лицето на Джони помръкна.
— Не се безпокой за Нан. Жените Фицджералд са като сестри, когато става дума за бременност. Те ще се грижат за нея и ще я защитават, каквото и да се случи. Аз също ще я пазя…
Очите на Джони се разшириха от изненада.
— Мили Боже, сигурно съм бил сляп, щом не съм го разбрал веднага. Какво ще правиш?
Тя се усмихна.
— Ще родя бебето на Шон, разбира се. Джони, никъде не бих могла да бъда по-щастлива и на по-сигурно място, отколкото тук, в Грейстоун. Грижи се за себе си и се пази, братко!
Джони взе Нан в обятията си за сбогом. Не искаше да оставя младата си невеста, но знаеше, че няма друг избор. Целуна я за десети път и промърмори:
— Опитай се да не се тревожиш за нищо, Нан. Обещавам ти, че ще ти пиша. И помни, че те обичам!
Нан бе на седмото небе от щастие. Макар че тъжеше заради бързото заминаване на Джони, тя чувстваше дълбоко облекчение.
— Емералд, не мога да повярвам, че съм омъжена! Имах нужда от него и той дойде. Не е ли най-прекрасният мъж на земята?
Напрегнатото лице на Емералд омекна.
— Ние го обичаме и може би сме предубедени. Но аз съм много горда от начина, по който се справи с отговорностите си. Джони е добър. Той не дава лесно любовта и доверието си. Въпреки всичко обаче съм благодарна, че Шон не се появи по средата на церемонията.
— О, Емералд, аз съм такава страхливка! Не искам да се срещам с него. Ще имаш ли нещо против, ако си отида у дома, за да кажа на майка си? А братовчедките ми ще позеленеят от завист!
— Разбира се, че нямам нищо против. Да дойда ли с теб?
— Не, не, ще помоля един от конярите да ме придружи. Ако не си тук, когато Шон се върне, той ще тръгне да те търси в Мейнут.
— Толкова ли те е страх от него?