— Липсва ли ти църквата? — меко попита младата жена.
Шон се изсмя гръмогласно.
— Не. Религията е за невежите.
— Аз отидох веднъж… още когато Нан беше тук. Отец Фиц отказа да ми даде причастие.
Пусна краката й върху дебелия килим и я погледна.
— Наистина ли си изпитала нужда да отидеш в църквата?
— Исках да се помоля за бебето и за твоята безопасност, когато отплава в онази буря.
— Това е глупаво. Няма Бог, който ни гледа отгоре и ни предпазва от беди, Емералд. Нещастията ме научиха да разчитам единствено на себе си и аз се опитах да предам опита си и на теб.
— Свещеникът ти е ядосан, задето не си стъпвал в църквата, откакто си се върнал в Ирландия.
— Какво ти каза отец Фиц?
Емералд се поколеба. Не й се искаше да повтаря обвиненията. Шон обхвана раменете й.
— Кажи ми!
— Че душата ти е почерняла от грях.
Шон се засмя, но в гласа му прозвучаха груби нотки.
— Той е казал истината, а и какво друго може да се очаква от един свещеник?
Емералд не повтори смъртните грехове, в които я бе обвинил отец Фиц, нито думите му, че Шон е превърнал отмъщението в свой Бог. Страхуваше се, че Шон тутакси ще признае, че и това е истина, затова предпочете да не говори повече по темата. Повдигна се на пръсти и му поднесе устните си.
— Каза ми да използвам влиянието си върху теб.
— Ти го правиш всеки ден и всяка нощ. — Гласът му от груб стана дрезгав.
— А, да, няма що! Личи си дори по книгите, които четеш.
Шон й се усмихна и взе двете книги от нощната масичка. Едната бе „Ад“ от Данте, другата — „Принцът“ от Николо Макиавели. Шон ги сложи настрани и взе тази, която Емералд четеше. Беше „Декамерон“.
— Ммм, Бокачо. Защо не използваш влиянието си, като ми почетеш?
Хвърли няколко възглавнички на пода пред камината и свали халата си. Емералд развърза колана на мекия вълнен пеньоар и също остана гола. Шон се излегна, подпря брадичка на силния си юмрук и впи поглед в нея.
Емералд започна да чете, но очите й постоянно се стрелкаха от страницата към великолепното мъжко тяло до нея. Светлината на пламъците проблясваше върху стегнатия му корем, дългите слаби хълбоци, мускулестите гърди и широките рамене.
Отново се съсредоточи върху книгата и прочете още няколко абзаца. Бокачо бе едновременно изискан и прям относно тайнствата на любовта. С крайчеца на окото си видя как членът на Шон се уголемява и щръква. Тогава захвърли книгата и с нарастващо възхищение го загледа как става все по-дълъг и по-дебел.
В гърдите й се надигна изгарящо желание да го докосне и вкуси. Ръцете й жадуваха да усетят тежестта на горещите тестиси, пръстите й копнееха да се плъзнат по гордия ствол, устните й — да целуват гладката кадифена главичка, която пламъците обагряха в тъмночервено. Очите му святкаха като на хищник, което още повече подчертаваше изключителната му мъжественост. Шон бе отгатнал желанията й.
— Ела!
Емералд видя как пулсът му тупти на шията, после погледът й се плъзна по гъвкавото стегнато тяло и се спря върху главичката на дългия член. Тя също пулсираше. Емералд коленичи и с любящи длани обхвана цялата му мъжественост. Устните й докоснаха кадифената повърхност, после духнаха леко. Шон затрепери.
— Застани на колене!
Той пое дълбоко дъх и се надигна, за да бъде на нивото на красивата й уста. Тя започна нежно, внимателно, с върха на езика си, после описа широки кръгове и накрая облиза цялата пулсираща главичка. Обхвана тестисите с едната си шепа, а с другата дебелия ствол, отвори уста и го пое в тъмната гореща пещера. Смучеше и ближеше, издавайки толкова възбуждащи звуци, че Шон усети как всеки миг ще експлодира или ще умре от наслада.
Опита се да се овладее, за да удължи вълшебното удоволствие, но Емералд бе толкова чувствено предизвикателна, че целият му самоконтрол се разби на милиони късчета. В устата й се изляха първите перлени капки на екстаза му. После се изви назад, разтърсван от жарките тръпки на оргазма, а горещата бяла течност потече по корема му. Емералд притисна голите си гърди до твърдото му тяло и ги отърка в мъжкия му сок.
Шон плъзна ръка надолу между краката й, за да я дари с чудното освобождение, и бе изумен, когато усети оргазма й в мига, в който я докосна.
— Моя малка красавице, ти се отдаваш толкова щедро! — Лежаха отпуснати пред огъня. Единственото им желание бе да останат така завинаги. Накрая Емералд се размърда лениво.