Прегърна баща си и го притисна до гърдите си.
— Заклевам ти се, че аз няма да предам Катлин Фицджералд О’Тул, татко.
Преживяното вълнение бе отнело и последните сили на Шеймъс. Синът му го вдигна и го отнесе в леглото му в кулата. Пади Бърк стопли краката му с нагорещени тухли, а Тара му даде специална отвара от уиски и стрито маково семе, за да заспи.
В коледната нощ Емералд се строполи в леглото уморена, но щастлива. Шон, Пади и Тара решиха да не й казват за случилото се с Шеймъс, за да не я тревожат излишно, и тя мигом заспа.
Шон лежеше до нея, пъхнал ръце под главата си. Разбираше, че бе дошло време да затвори една глава от живота си. Беше отлагал достатъчно. Сега трябваше да действа решително. Нямаше да позволи да изпадне в безплодни фантазии или самосъжаление.
Вътрешно вече се бе разделил с жената до себе си, убеждавайки се, че тя повече не се нуждае от него, защото не беше някогашното безропотно и срамежливо момиче. Откакто я бе довел в Ирландия, я бе научил да бъде силна и я бе превърнал в жена, която може да се опълчи на всеки, и въпреки че бе разорил баща й, и беше дал скъпоценности, които струваха цяло състояние и щяха да я направят финансово независима. Така нямаше да й се налага да живее с Уилям и Джак.
Когато Емералд се събуди, Шон вече се бе изкъпал и облякъл. Този път обаче не дойде да приседне на леглото до нея, а отиде до прозореца, който гледаше към морето. В писмото си Джони му съобщаваше къде Уилям Монтагю и Джак Реймънд ще прекарат последната нощ от злочестата си година и той трябваше максимално да се възползва от тази информация.
— Имам работа в Англия.
— Нали няма да тръгнеш още днес?
— Не, имаме на разположение два дни, за да се приготвим за пътуването.
Лицето й светна.
— Добре! Ако си мислиш да ме оставиш сама в моето деликатно положение ще се боря със зъби и нокти.
Шон повдигна вежди.
— Деликатно положение? Та ти си дива котка!
Емералд отвори уста, за да му изтъкне, че по тялото му има следи, които го доказват, но замълча. Не й даваше сърце да се шегува с белезите му, те бяха толкова много — и видими, и невидими. Остана обаче изненадана, че той смята да я вземе със себе си в Англия. Очакваше, че ще тропне с крак и ще й заповяда да остане в безопасност в Грейстоун.
Тогава се сети, че в Лондон има много повече лекари и акушерки. Усмихна се, сякаш разбрала мотивите му. Тя самата бе пренебрегвала съветите на Кейт и Тара да се прегледа. Надяваше се да не се разболее от морска болест по време на пътуването. Махна величествено като кралица.
— Поръчай ми спокойно море.
— Не забравяй да помолиш Тара за няколко флакона с розово масло и онази вълшебна отвара. — Мислено си отбеляза да помоли Тара да му даде и от онова успокоително, което бе използвала за баща му. Щеше да му потрябва за изпълнението на плана му. Смяташе поне малко да смекчи жестокостта си и да не забърква Емералд в някоя ужасна сцена.
— Смяташ ли, че ще останем в Лондон достатъчно дълго, за да се видя с Джони?
— Сигурен съм — спокойно отвърна Шон и я остави да опакова багажа си. — Ще изпратя Кейт да ти помогне.
Два дни по-късно, докато помагаше на Емералд да се качи на борда на „Сулфур“, Шон се изненада колко е наедряла.
— Емералд, добре ли се чувстваш?
— Прекрасно, милорд, благодаря ви. Като се изключи само фактът, че Кейт не ми говори.
— На закуска тя се държа ужасно и с мен. Чудя се каква ли муха е влязла в главата й?
— Възмутена е, че заминавам за Англия в моето скандално положение. Според нея трябва да се крия в стаята си, за да не ме види никой. Смята, че поведението ми е безсрамно и, разбира се, е права! — Емералд се засмя. — Но Бог да я благослови! Има добро сърце. Предложи ми дори да дойде с мен, а ти знаеш, че за Кейт стъпването на английска земя е все едно да прекрачи дверите на ада.
— Не си взела много багаж — отбеляза Шон, като отвори вратата на каютата и видя малкия сандък. Предполагаше, че ще понесе всички нови дрехи, които й бе купил.
— Е, не ми се вярва да присъствам на някой кралски прием, нито пък на бала в Карлтън Хаус — безгрижно отвърна младата жена. Всъщност не искаше Шон да разбере колко бързо се задъхва напоследък и колко тромави бяха станали движенията й. — Качи се на палубата. Аз сама ще се настаня. Знаеш, че мога да се грижа за себе си!
Глава 30
Уилям Монтагю се чувстваше напълно объркан. Неговата търговска флота, която напоследък бе единственият му източник на доходи, вече почти не съществуваше. От Коледа той дори не ходеше в кантората си на пристанището. Вместо това вилнееше вкъщи и пиеше до забрава. За да посрещне ежедневните си разходи, бе принуден да продава мебели и ценности и цял Лондон знаеше, че е стигнал до просешка тояга.