— Да те убеждавам? — Дълбокият му глас, трептящ от възмущение, показваше, че няма подобни намерения. — Единственото убеждение ще бъде опакото на ръката ми! — тихо процеди той.
Никога досега не бе проявявал физическа грубост към нея. Нито веднъж не я бе удрял в изблик на гняв. Може би затова Емералд реши да му се опълчи.
— Нужно ли е да правиш сцена сред това оживено движение?
— Очевидно е нужно — заяви той и скочи от коня. Надвеси се над нея, а очите му просветнаха застрашително.
— Отивам в Уиклоу!
— Не, отиваш в Грейстоун!
Хората наизлизаха от каретите, за да наблюдават препирнята. Силните ръце на Шон я сграбчиха за раменете. В жеста му нямаше нищо нежно.
— Веднага се върнете в каретата, мадам!
— Хайде, накарай ме да го направя! — изфуча тя.
Без да се поколебае нито за миг, той се наведе, запретна високо полите й и й удари три звучни плесници по дупето. Под ръкоплясканията на зяпачите, отвори вратата на каретата, вдигна я за кръста и я бутна вътре. Завърза Луцифер отзад и отиде на капрата.
— Премести се! — нареди на кочияша.
Макар гордостта й да бе разбита на пух и прах, Емералд не обърна внимание на смаяните бавачки. Само се втренчи безмълвно в Амбър през замрежените си от сълзи очи.
— Скъпа, аз ти казах, че всичко ще бъде напразно.
Когато пристигнаха в Грейстоун, бавачките внесоха вътре близнаците, а Емералд ги последва. Кейт, Тара, Нан, Джони, господин Бърк и Шеймъс се бяха строили в предния салон, като че ли очакваха завръщането им. Амбър завъртя очи към Кейт и Тара, за да ги предупреди за надвисналата буря.
Емералд чу стъпките на Шон зад гърба си и се завъртя рязко, готова да продължи битката. Шон само вдигна ръка.
— Давам ти един час да се погрижиш за децата.
С упорито вирната брадичка, Емералд прекоси широкия салон, сложи длан на перилото и с изправени рамене бавно се изкачи по стълбите.
Шон я последва.
— Чакам те тук точно след час.
Тя отметна глава и не го удостои с отговор.
После изми следите от сълзи по лицето си и нахрани бебетата. За толкова й стигна времето. Първо реши, че няма да му се подчини. После осъзна, че ако не слезе долу, той незабавно ще предприеме нещо. Не искаше да си помисли, че се страхува от него.
Даде бебетата на бавачките.
— Ще ви бъда много благодарна, ако ги сложите да спят. — Разреса косата си, докато заблести, изправи рамене и слезе по стълбите, за да застане срещу мъжа, който сам си търсеше разправията.
Когато кракът й стъпи на последното стъпало, отвори уста, но ръката му я сграбчи за лакътя.
— Нито дума, мадам!
След това се запъти към предната врата, като я влачеше след себе си. Докато я водеше по алеята помежду им надвисна заплашителна тишина. Шон не охлабваше желязната си хватка. Накрая стигнаха до стълбите на кулата.
Ще не ще Емералд бе принудена да му се подчини. Гневът й вече бе примесен със страх. Каквото и да бе замислил, явно не искаше свидетели. Когато най-после я пусна, тя заби юмруци в бедрата си.
— Нима се наслаждаваш да се правиш на грубиян?
— Ти наистина се нуждаеш от твърда ръка. Напълно си се самозабравила.
— Усетих твърдата ти ръка! В центъра на Дъблин! Докато всички наоколо ме зяпаха!
— Това сложи край на непокорството ти.
— Само временно! — Лицето й пламтеше от гняв.
— Искам да ми обясниш постъпката си. Как се осмели да отведеш децата ми?
— Оставих ти бележка.
Шон измъкна плика от джоба си и го размаха под носа й.
— Ти дори не си я прочел!
— Нямам и намерение да я чета! Ако имаш да ми казваш нещо, бъди добра да го изречеш в лицето ми.
— Как се осмеляваш да се нахвърляш така върху мен? Ти си този, който заслужава наказание.
— Аз съм човекът, който спаси живота ти. Аз съм този, който те разглези до безкрайност. И ти ми се отплащаш, като ми вземаш децата, а след това се преструваш на обидена и наранена!
Емералд се хвърли към него и яростно го заудря с юмруци по гърдите. Косата й се разпиля по раменете като облак от тъмен дим.
— Самодоволна свиня! Моят гняв и моята обида не са престорени! Ще го разбереш съвсем ясно, когато отново си тръгна!
Шон я сграбчи за ръцете и я разтърси.
— Искаш да кажеш веднага щом ти обърна гръб?
— Да! — предизвикателно изсъска тя.
— Никога няма да ти позволя да си отидеш!
— И как ще ме спреш? — Очите й изпущаха зелени пламъци. Тя вече се задъхваше от гняв.
— Ако се наложи, ще те заключа в тази кула и ще хвърля проклетия ключ!
— А защо не ме набиеш отново?
— Да те набия? Ти наистина заслужаваш един хубав бой, но аз никога не съм ти посягал… досега! Емералд, не ме смятай за глупак. Знаех, че криеш част от себе си от мен, и разбирах, че е само въпрос на време.