Шон вдигна очи към тавана, после смигна на Емералд.
— Заобиколен съм от жени. Трябва да съм си изгубил ума, след като отвлякох и доведох тук още една.
— Отвлекли сте я? — ахна ужасено икономката.
Очите на Шон се спряха за миг върху устните на Емералд, задържаха се върху гърдите й, а после отново се вдигнаха към зелените й очи.
— Просто не можах да устоя — рече той, изчезна в спалнята си и затвори вратата зад гърба си.
За да прикрие смущението си, Емералд приближи до високите прозорци. Млечнобялата мъгла нахлуваше на талази през тях и тя внимателно ги затвори.
— Къде е господарката? — Никъде досега не бе зърнала и следа от Катлин О’Тул.
— В гроба си, Бог да даде мир на душата й. Ще се върна след малко, за да ви помогна да се настаните, госпожо.
Когато остана сама, Емералд усети, че краката й треперят и ще трябва да седне, ако не иска да се свлече на пода, затова се отпусна в мекото широко легло. Мислите й бяха напълно объркани. Чувствата й се бореха едно с друго. Все едно че в нея се бяха вселили две различни жени: едната бе Ема, а другата — Емералд.
„Какво ли е намислил?“, запита Ема.
„Много добре знаеш!“, отговори Емералд.
„Не знам нищо“, превзето възрази Ема.
„Иска да се разхождаш гола из къщата!“, заяви Емералд.
После реши, не няма смисъл да продължава този спор. Изведнъж се почувства слаба и безпомощна.
Мислите й отлетяха към тихите и щастливи дни на остров Ангълси, когато лежаха изтегнати един до друг върху топлия златист пясък. Тогава бе толкова омаяна от красивия млад ирландец. Той открадна сърцето й и никога не й го върна. Внезапно осъзна, че сега е още по-красив със слабото си мускулесто тяло, тъмното изваяно лице и тъмносивите очи, чийто пронизващ поглед достигаше до най-съкровените кътчета на душата й.
„Ти си същата порочна развратница като майка си!“, обвинително издигна глас Ема.
„Може би…“, замечтано отвърна Емералд.
Прокара длан по брокатената покривка с богата зелена бродерия. Ситни цветчета обсипваха тънки клончета, мънички насекоми се гушеха в листата, пойни птички надничаха от шубраците. Замисли се за ръката, която с толкова любов бе създала тази красота.
Пристъпи към високите прозорци и впери поглед в тъмните сенки на дърветата. В детството си запленена слушаше приказките за омагьосаните гори. Тогава чу шум от отваряне на врата и сърцето й подскочи. „Той идва!“
Но в стаята влезе Кейт Кенеди с купчина чисти чаршафи и кърпи.
— Леглото вече е оправено — осмели се да отбележи Емералд.
— Така е, дете, но не и според изискванията на господаря. Той е фанатик по отношение на спалното бельо. Трябва да е безупречно чисто, свежо изгладено и гладко като коприна. И да ухае на лавандула.
— Разбирам… — бавно промълви Емералд. Значи господарят възнамеряваше да използва леглото.
— Ще трябва да свикнеш с изискванията на графа всичко да е съвършено.
— Графът?
— Той е граф Килдеър, не знаехте ли, госпожо?
Емералд поклати объркано глава.
— Ще кажа на Мери Малоун да ви приготви нещо за ядене. Сигурно умирате от глад.
Останала сама, Емералд се отпусна в елегантния люлеещ се стол и си припомни болезнената нощ след празненството по случай рождения ден на Шон. Тогава баща й бе обявил: „Говорих с Шеймъс О’Тул да сгодим Емералд и Джоузеф. Нашата дъщеря ще бъде следващата графиня на Килдеър!“
След като Шон е граф Килдеър, значи Джоузеф е мъртъв. Някъде дълбоко в подсъзнанието си винаги бе смятала, че майка й е избягала с него. Имаше толкова много въпроси, на които Шон не й бе отговорил. Нима цялото му семейство бе измряло? Младата жена пристъпи неуверено към свързващата врата. След кратко колебание се осмели да почука. Никой не отговори. Отвори с трепереща ръка и надникна. Стаята бе празна.
Горе в кулата трима мъже седяха край масата и отпиваха от чашите с кехлибарено ирландско уиски.
— Нямаше те цял месец. Вече започнах да се тревожа.
— Никога не се тревожи за мен, татко. Аз се смея в лицето на съдбата и я пращам по дяволите! Заклех се да ги унищожа и нищо няма да ме спре.
— Монтагю са много хитри…
— Когато става дума за хитрост, проклетите англичани са само едни жалки аматьори.
Пади Бърк се намръщи.
— Довел си тяхното момиче със себе си?
— Да, господин Бърк — тихо рече Шон.
— Много лошо, че не си довел баща й — обади се Шеймъс. — В мига, в който сянката му падне върху моята земя, ще бъде мъртъв!
— Не го искам мъртъв, татко! Поне не още. Имах продължителна среща със сър Хорас Уолпол и неколцина други амбициозни политици. Казах им, че е сложил ръка на цяла Източна Ирландия и може безнаказано да внася и изнася контрабандни стоки. Те знаеха, че митницата е подкупена, но не подозираха Монтагю. След това ги осведомих, че е използвал високото си положение в адмиралтейството, за да продава оръжия на предишния граф Килдеър, оръжия, които са били предназначени за войната във Франция. Изтъкнах, че е успял в това си начинание единствено с помощта на брат си Сандуич.