— А те повярваха ли ти?
— О, да. Реакцията им бе толкова буйна, все едно бях хвърлил барут в огъня.
Шеймъс изпи уискито си и доволно облиза устни.
— Монтагю са прекалено заети да мразят и презират ирландците. Те явно ни подценяват.
— Беше ми нужно известно време, за да се сприятеля с херцога на Нюкасъл. Той е истински късметлия, херцогинята е много очарователна и отзивчива жена — добави Шон и отпи глътка уиски.
— Надявам се, че не си си поставил за цел да колекционираш чужди съпруги. Мисля, че отвличането на дъщерята на Монтагю е напълно достатъчно.
Устните на Шон се извиха в познатата лека усмивка.
— Те са толкова податливи на неустоимия ирландски чар.
— Как може Нюкасъл да ни помогне?
— Той е ухото на краля. Точно в този момент разказва на Негово Величество, че Монтагю притежават два кораба за нелегална търговия с роби. Те са твърде умни, за да ги регистрират на свое име, затова се водят на Джак Реймънд.
— Отмени ли се със закон разрешението за търговия с роби? — попита Пади.
— Английският парламент е приел забрана, господин Бърк, но това не може да спре тази отвратителна дейност. Кралят и министър-председателят са вбесени, че английските плавателни съдове продължават да са въвлечени в подобна престъпна търговия. А когато узнаят, че главата на адмиралтейството притежава кораби, които пренасят роби, незабавно ще го осъдят.
— А не смяташ ли, че приятелството на Монтагю с Уелския принц може да ги спаси? — разтревожено попита Шеймъс.
— Запомни едно, татко: крал Джордж управлява Англия. Дебелият му син е само посмешище.
— Добре. Ако онези мръсни копелета изгубят постовете си в адмиралтейството, това ще предизвика страхотен скандал и ние ще получим жадуваното отмъщение!
— Само част — меко каза Шон. — Вследствие на скандала те ще изгубят положението си в обществото, но ще продължават да бъдат богати. Възнамерявам да ги унищожа и финансово. Вече дадох нареждания на капитаните на половината от нашите кораби.
Пади Бърк видя как младият граф Килдеър решително стисва устни. Той често се усмихваше, но Пади бе забелязал, че усмивката не достига до тъмносивите му очи.
Шон остави чашата си на полицата на камината.
— Смятам да ви пожелая лека нощ.
Пади Бърк го изпрати до вратата.
— Момичето знае ли, че майка й живее надолу по крайбрежието в Уиклоу?
— Не. Не знае нищо за Амбър и това напълно ме устройва.
— Смяташ ли да я изнасилиш?
— Да я изнасиля? Аз не искам само тялото й, господин Бърк. Аз възнамерявам да завладея душата й.
Съвършените обноски и изисканите маниери не можеха да прикрият жестокостта на мъжа, който се бе изправил пред Пади Бърк. Той знаеше, че зад чара и остроумието на Шон О’Тул се крие истински Принц на Ада.
Емералд вечеря сама. Храната бе превъзходна, несравнима по вкус и качество с тази, която се поднасяше на Портман Скуеър. Всеки път, когато вратата се отваряше, сърцето й подскачаше, но всеки път това се оказваше Кейт Кенеди.
— Приготвих ви топла вана, госпожо!
Емералд, свикнала да се подчинява, веднага стана. Изненада се от големината на банята. Цялата бе облицована в бял мрамор и навсякъде имаше огледала. В едно сребърно кошче бяха струпани най-различни видове сапуни, мазила и гъби, а до него бе подредена цяла купчина от снежнобели пухкави турски кърпи.
Трябваше да повика на помощ цялата си смелост, за да свали дрехите си. Когато пръстите й посегнаха към сребърната брошка, която бе закопчала на долната си риза, за да остане скрита от любопитни погледи, внезапно осъзна, че Шон е присъствал на сватбата й. Дали лично бе донесъл подаръка? Защо, о, защо, не я бе отвлякъл, преди да стане законна жена на Джак Реймънд? Сега всичко бе толкова объркано! Въздъхна тежко, сведе поглед и започна да се къпе.
Когато се върна в светложълтата спалня, разбра, че ще трябва да спи с долната си риза, защото нямаше нощница. Изкачи се на леглото и пръстите й нервно се сключиха около сребърния делфин. Цялата бе скована и напрегната в очакване на появата му. Той беше истински дявол! Защо не идваше, за да може всичко да приключи по-бързо? Нямаше да се бори с него. Потръпна от отвращение, като си помисли за физическото насилие на Джак.
Свещите бавно догаряха и Емералд започна да се прозява. Замисли се за невероятните неща, които се бяха случили днес. За миг се запита какво ли ще направят баща й и съпругът й, когато открият, че я няма. Накрая сънят я обори и очите й бавно се затвориха.