Шон посочи към меките хълмове.
— Цветовете се сменят като с магическа пръчка.
И Емералд видя как златистото поле става светлозелено, после тъмно, преминава през нюанс на синьото и пурпурното, за да почернее.
— Въздухът също се променя в различните часове на деня. Сутрин е лек, следобед — тежък, а вечерта като по чудо става кристален.
— Ирландия е толкова необикновена…
— И без значение колко мрачен и сив е бил денят, когато слънцето залязва през зимата, небето е обагрено в червено, розово или жълто.
— Думите ти са като крем.
Забележката й извика в съзнанието му такава еротична картина, че мигом стана мраморно твърд.
Тогава кучешкият лай зад тях ги осведоми, че не са сами. Шон препусна в галоп и сивата хрътка се стрелна край него. Емералд не бе яздила така, откакто бе напуснала Ангълси. Стисна кобилата с колене и двете се понесоха след дявола, който я бе увлякъл в тази дива надпревара.
Препускаха край бреговете на Ривър Лифи и се възхищаваха на водните птици и дивите цветя. Шон забави ход, за да може Емералд да го настигне.
— Искаш ли да видиш Салмън Лийп?
Тя кимна. Чувстваше се вече уморена и нямаше търпение да слезе от седлото.
Спряха там, където Ривър Рай и Ривър Лифи се сливаха. Шон завърза конете за един храст, обсипан с цветове. Мястото беше вълшебно. Едната река се спускаше като буен водопад върху другата. Шон улови ръката на Емералд, за да се спуснат към брега. После се излегна по корем върху буйната зелена трева и я придърпа до себе си.
Младата жена наблюдаваше като омагьосана как огромните красиви риби правеха неуспешни опити да достигнат до върха на водопада, после падаха обратно със силен плясък.
— О, бедните създания!
— Наблюдавай ги внимателно. Следващият път ще успеят.
— Падащата вода ги връща назад! Виж! Една успя! — радостно извика Емералд.
— Единственият начин е да стрелнат глави във водата точно там, където пада върху скалите, да се задържат за миг и после да се понесат по течението.
— Но защо го правят?
— По инстинкт за самосъхранение и размножаване. — Урокът, който бе научил от рибите, се бе оказал много ценен за самия него.
— Сигурно много пъти си лежал тук. — Ръцете им бяха толкова близо, че Емералд протегна своята и сгуши длан в неговата. Черната кожа ярко контрастираше с белотата й. Сребристите му очи се взряха в сърцевидното й лице, после той бавно поднесе ръката й към устните си и нежно целуна върха на всеки пръст.
Интимният му жест я накара да изтръпне. По цялото й тяло се разля приятна вълна на удоволствие. Шон О’Тул бе замайващо и опасно мъжествен.
Начинът, по който се чувстваше, не беше нов за нея, той винаги й бе въздействат така. През годините бе успяла да потисне мислите си за него, ала това направи сънищата й още по-живи и ярки. Когато бе с него, както в този момент, Емералд не можеше да се контролира. Присъствието му я завладяваше напълно.
— Ела, ирландке! — Изправи я на крака. — Време е да се заемем с гардероба ти.
Кейт Кенеди настани госпожа Макбрайд и помощничката й в приемната. Шивачката изпадна във възторг, когато я помолиха да отиде в Грейстоун. В същото време умираше от любопитство да разбере коя е жената, за която графът бе готов да пръсне толкова пари.
Госпожа Макбрайд се опита да подпита Кейт Кенеди, но икономката бързо я сряза. Тя наистина обичаше да поклюкарства, но не и с чужди хора.
Когато господарят се появи, следван от раздърпаната и разрошена Емералд, Кейт посочи към приемната.
— Кажи на Мери да им поднесе вкусен обяд. Ще се видим с тях след час.
След тези думи Шон сложи крак на долното стъпало и протегна ръка към Емералд.
— Ела.
Докато двамата се изкачваха по извитата стълба, сърцето й бясно туптеше. Шон умееше да я държи в напрежение. Не знаеше какво може да очаква в следващия миг от него.
Стаята на третия етаж не беше особено голяма. В средата се издигаше купчина от най-различни платове, а от пода до тавана се редяха дървени лавици, запълнени с топове в най-различни разцветки и десени, донесени от всички краища на света.
— Разгледай ги и си избери. Ако не можеш да стигнеш някой плат, използвай стълбата — рече Шон. — Аз ще се върна след малко.
Стълбата бе на колела и леко се плъзгаше по пода. За една жена тази стая беше като пещерата на Али Баба. Емералд беше във възторг. Очите й постепенно привикнаха с ярките цветове. Пръстите й докосваха с благоговение тъканите.
Шон се върна. Бе се измил и сменил ризата си.
— Още ли не си избрала нищо? Очаквах да намеря купчина, висока колкото планина.
— Всичко е толкова красиво! — Очите й искряха от удоволствие, но тя не посягаше към платовете.