— Ако това ще ти достави удоволствие? — Шон поднесе ръката й към устните си. Емералд не можа да прикрие вълнението си.
— Само да видиш роклята ми! Просто няма да повярваш, че това съм аз!
— Трябва да се приготвиш, ако ще ходим в Дъблин. Кейт те чака в стаята ти.
Един час по-късно трябваше да признае, че Кейт Кенеди бе идеалната камериерка. Тя твореше направо чудеса с четката за коса. Емералд знаеше, че никога през живота си не е била толкова елегантна. Роклята от пурпурно кадифе разкриваше млечнобелите й рамене и голяма част от високите й твърди гърди. Малката кадифена маска я правеше загадъчно предизвикателна.
Дълбок и плътен глас я накара да се извърне от огледалото.
— Готова ли си, красавице? — Видът му секна дъха й. Черните вечерни дрехи контрастираха със снежнобялата колосана риза и вратовръзка. В официално облекло изглеждаше като истински граф. Бе магнетичен. Желанието възпламени кръвта й.
Копнееше да я вдигне на ръце, да я отнесе в спалнята си и да я целува през цялата нощ. Малка въздишка се отрони от устните й, когато той приближи, нагласи подплатената с бял сатен наметка на раменете й, взе ръката й и рече:
— Да вървим.
В каретата я настани на отсрещната седалка.
— Искам изцяло да се насладя на красотата ти.
Близостта му разтуптя сърцето й. Кръвта запулсира във вените й. Видя как тъмносивите му очи припламват, докато обхождат бавно и чувствено очите и устните й, а накрая се задържат върху високите й гърди. Емералд също го изпиваше с поглед. Първо устните му, после силните му, облечени в черни кожени ръкавици ръце. Копнееше тези устни да завладеят нейните, а тези ръце да я стиснат в страстна прегръдка. Сексуалното напрежение помежду им стана толкова непоносимо, че Емералд изпита желание да изкрещи. Внезапно дълбокият му плътен глас проряза тишината.
— Какво предпочиташ? Пиеса, опера или камерна музика?
Обясни му, че е невежа по отношение на театъра.
— Сигурна съм, че ще се наслаждавам на всичко, което избереш.
Думите й го накараха да се усмихне.
— Обещавам ти, че наистина ще се наслаждаваш — интимно промърмори младият мъж. Емералд подозираше, че изобщо няма предвид театъра. Сякаш я любеше с очите си и я вкусваше с думите си. Целуна пръстите й.
Емералд копнееше да направи много повече. Затвори очи и си представи устните му върху своите. Нима той не бе разбрал, че жадува да бъде целувана? Когато отвори очи, здрачът се бе спуснал и в каретата цареше полумрак. Шон изглеждаше някак си потънал в себе си. Дали потискаше желанието си, защото тя бе забранен плод?
Той беше видял как Емералд затваря очи, за да скрие копнежа си зад спуснатите мигли. Извитите й устни очакваха целувките му. Гладът му по нея нарастваше с всеки миг. Но той искаше копнежът й да се превърне в ненаситно желание, а желанието в болезнена необходимост, която да изгаря тялото й и да опустошава мислите й. Чак тогава щеше да я направи своя и да завладее тялото и душата й.
Ангажира ложа, най-хубавата в залата. Преди светлините да угаснат, мъжете открито се възхищаваха на красивата жена, а жените насочваха театралните си бинокли към Емералд, изгаряйки от завист.
Шон забеляза, че спътницата му се наслаждава на цялото това внимание. Явно й даваше увереност в самата нея, а тази увереност я правеше още по-красива.
Оркестърът засвири увертюрата и завесата се вдигна. Шон видя как Емералд се навежда напред и съсредоточава цялото си внимание върху сцената. Не можеше да откъсне поглед от нея. Тя бе толкова прелестна! Как ли страдаше съпругът й? Представата за болката, която изпитваше Джак Реймънд, го изпълни с безкрайно задоволство. Слуховете за тази вечер щяха много бързо да стигнат до Лондон и да се забият като нож в сърцето му.
Емералд се радваше толкова искрено на вечерта, че Шон не можа да устои и я заведе в ресторанта близо до театъра, за да се насладят и на една късна вечеря. Настани я в дискретно сепаре, отделено от главната зала с плътна завеса. Внимателно я слушаше, докато тя развълнувано му разказваше колко много й е харесало представлението.
Този път Шон се настани до нея, което бе доста по-интимно. Докато я наблюдаваше как говори, видя сиянието в очите й. Тя цялата излъчваше някакъв особен блясък, който я правеше още по-изкусителна. Свещите хвърляха меки сенки и превръщаха вечерята в романтична среща.