Пръстите им се преплетоха, когато й подаде чашата с шампанско.
— Имаш ли представа колко си красива тази вечер? Само се погледни! — Кимна към огледалната стена. Емералд вдигна очи, за да види отражението си, а той се наведе и леко целуна голото й рамо. — Какво те прави толкова ослепителна, моя красавице?
— Щастието…
След вечерята Шон наметна пелерината около раменете й, а ръцете му собственически я притиснаха. Топлият му дъх опари ухото й.
— Тази вечер няма да се връщаме в Грейстоун. Ще пренощуваме в градската ми къща на Мериън Роу.
Емералд се чувстваше така, сякаш мехурчетата на шампанското танцуваха по вените й. Когато каретата се понесе по смълчаните улици на Дъблин, й се зави свят от трепетно очакване. Вместо с „ирландке“, той бе започнал да се обръща към нея с „красавице“. Обожаваше нещата, които й казваше. Дали тази вечер щеше да й признае, че я обича? За какво повече би могла да мечтае…
Шон отвори входната врата и поздрави прислужника, който от десет години наглеждаше градската къща на О’Тул. После взе Емералд в прегръдките си и я отнесе в една от спалните на горния етаж.
Ръцете й се обвиха около врата му. Притисна се към гърдите му, отмаляла от желание. Леко се олюля, когато краката й докоснаха дебелия килим. Не шампанското бе замаяло главата й, тя бе пияна от усещането на твърдото му тяло. Изобщо не забеляза елегантната спална гарнитура от палисандрово дърво. Имаше очи единствено за Шон.
Той взе ръката й и я поведе към високото огледало.
— Искам да се видиш, красавице!
Видя двойка влюбени. Тъмната му фигура явно контрастираше с пурпурночервената й рокля. Шон свали пелерината от раменете й и я остави да падне върху килима. После махна маската. Накрая пръстите му започнаха да измъкват фибите от косите й. Тежката лъскава маса се разпиля върху голите й рамене.
— Истинска ирландска красавица! — заяви младият мъж и за пръв път в живота си Емералд осъзна колко ослепително привлекателна е.
Шон я поведе към тоалетната масичка и я настани пред огледалото.
— Искам да се приготвиш за лягане — дрезгаво изрече той. Тъмносивите му очи я хипнотизираха. Миглите й свенливо потрепнаха.
— Нямам какво да облека… — едва чуто прошепна младата жена.
Шон побутна към нея един кристален флакон с парфюм.
— Това ще е достатъчно.
Гърдите й се повдигаха и спускаха. Видя го как взема четката със сребърна дръжка.
— Когато те видях за пръв път, си помислих, че косата ти прилича на облак тъмен дим. Мамеше ме да я докосна. Мога ли да разреша косите ти, Емералд?
Тя кимна безмълвно и потръпна от вълнение. Дългите лъскави кичури пукаха под четката.
— Няма ли да свалиш ръкавиците си?
Молбата й го проряза като остър нож. Бавно смъкна дясната и зарови пръсти в копринената маса. Те докосваха, галеха, играеха си с непокорните черни къдрици. Напълни шепата си с тях и ги поднесе към ноздрите си, вдишвайки с наслада аромата им. После ги отметна от шията й и оголи вдлъбнатината, обикновено скрита от чужди погледи.
Емералд се задъха, когато пръстите му започнаха да разкопчават роклята й. Отдолу не носеше нищо и се питаше дали той го бе отгатнал. Усети как топлите му устни се спускат по извивката на гърба й. Наслади се на сластните тръпки.
В следващия миг ръцете му се пъхнаха под роклята и обхванаха голите й гърди. Възбудата й се усилваше и от това, че наблюдава действията му в огледалото. Очите му не се отделяха от нейните. Тя бяха потъмнели от страст, докато гледаше как лицето й излъчва ненаситно желание. Пръстите му разтриваха зърната на гърдите й, докато те се втвърдиха като малки диаманти.
Усещането на ръцете му върху всяка гърда бе различно. Тогава Емералд изумено осъзна, че гали едната с гола длан, а другата с ръкавица. Само представата за черната кожа върху млечната й белота я накара да почувства влага между краката си. От гърлото и се изтръгна дълбоко стенание. Силните ръце на Шон се спуснаха надолу към кръста й.
Емералд задъхано видя как пурпурното кадифе се свлича. Остана съвсем гола пред огледалото. Шон я притисна до сърцето си, а тя зарови глава в широкото му рамо, докато я отнасяше в леглото.
Положи я по гръб, разпиля косите й по възглавницата и сведе устни към нейните.
Толкова дълго бе чакала и копняла за тази целувка. Меките й устни се разтвориха, а тялото й се изви в дива страст. Вкусът му я правеше ненаситна и жадна за още и още.
Устните му се плъзнаха надолу по шията й. Думите му затрептяха до кожата й.
— Лека нощ, Емералд.
Усети как в гърлото й се надига отчаян вик, когато той тихо прекоси стаята и изчезна през междинната врата. Викът се превърна в глухо ридание.