— Люби ме… Шон, люби ме…
Емералд се въртеше неспокойно в широкото легло. Сънят бягаше от очите й. Всичките й сетива бяха толкова напрегнати, че дори допирът на хладните чаршафи до кожата й я възбуждаше. Трябваха й часове, за да укроти бесните удари на сърцето си и да охлади кръвта си.
Постепенно осъзна, че чувствата и копнежите й са съвсем несвойствени за нея. Нали тя мразеше толкова силно физическата близост между мъжа и жената? Нали се отвращаваше от съпружеските си задължения? Съвестта започна да я гризе. Наистина бе студена и безчувствена с Джак. Обвиненията му във фригидност бяха напълно справедливи. А ето че сега въздишаше и жадуваше за Шон О’Тул.
Изпитваше огромна благодарност към този мъж. Той не само й бе дал свободата, но бе върнал и индивидуалността й. Не можеше да спре да го обича, както не можеше да спре да диша. Устните й се извиха в мека усмивка. Вярваше му. Дали обаче да остави всичко да се развива по негово желание, или да ускори развръзката?
Когато се събуди, клепачите й тежаха и се чувстваше така, сякаш изобщо не е спала. Преди да стане от леглото, Шон влезе в стаята с поднос.
Погледът й се плъзна по панталоните му за езда и бялата риза, разтворена на врата.
— Съжалявам, че нямаш други дрехи, за да се преоблечеш, Емералд.
Младата жена махна нехайно с ръка.
— Напоследък изобщо не ме е грижа за условностите.
— Да не би да съм създал чудовище? — пошегува се той.
— Може би, но тази сутрин съм едно много сънливо чудовище. — Отметна назад разрошените си вълнисти коси и го стрелна многозначително изпод гъстите мигли.
Шон приседна на леглото.
— Тази сутрин очите ти са като на истинска ирландка. Имаш тъмни кръгове, все едно че си се разтривала с изцапани със сажди ръце. — Наведе се над нея, но тя постави подноса със закуската помежду им.
— Да не си посмял да ме целунеш — предизвикателно промълви Емералд. — Не започвай нещо, което нямаш желание да довършиш.
Шон отметна глава назад и се засмя.
— Изглежда, красавице, че изведнъж си станала много сведуща по тези въпроси!
Младата жена сви грациозно рамене и остави чаршафа да падне и да разкрие част от рамото й.
— Просто реших да си изработя няколко собствени правила за тази възхитителна игра, която и двамата играем.
По-късно в каретата, когато Шон понечи да се настани срещу нея, Емералд властно рече:
— Не, не, седни до мен.
Той й хвърли развеселен поглед, а тя се сгуши удобно в наметката си и се облегна на рамото му.
— Не спах добре. Моля те да ме събудиш, когато стигнем. — Прозя се сладко, закривайки устните си с ръка и отпусна глава на гърдите му. Представи си подигравателния му поглед и сякаш прочете мислите му: „Май се научи да играеш тази игра прекалено добре.“
Обаче не след дълго равномерното полюшване на каретата и топлината на тялото му наистина я унесоха. Шон чу дълбокото й и спокойно дишане, усети как доверчиво се отпуска и се учуди, че се чувства достатъчно сигурна, за да заспи в ръцете му. Глупава малка жена! Да повярва в Принца на Ада!
Внимателно я настани, за да й е по-удобно, и я прегърна. Мигом обаче осъзна грешката си. Мекото й тяло отново пробуди желанието му. Опита се да го контролира, но не достигна особен успех. Слабините му запламтяха, а членът му се втвърди. Раздвижи се леко, за да освободи напрежението в тесните панталони за езда, но това само влоши нещата. Желанието му се усили и болката запулсира.
Пелерината й се бе смъкнала от раменете, разкривайки чувствената извивка на пълните й гърди. Не можеше да откъсне поглед от нея. Ароматът на топлото й тяло дразнеше ноздрите му. Миналата нощ се бе проявил като истински глупак. Тя беше гола в леглото, а тялото й тръпнеше и се извиваше от несподелена страст!
Шон опъна дългите си крака и Емералд се плъзна надолу между бедрата му, правейки сладката болка почти непоносима. Топлината на телата им се смеси и проникна в кръвта му. Знаеше, че няма да издържи още дълго и ще я завладее.
Докато я притискаше в скута си, младият мъж осъзна колко е дребна и крехка и в гърдите му се надигна желание да я закриля. То бе толкова силно, че заплашваше да го погълне. Не можеше да позволи обаче на чувствата да се намесят в това съблазняване. Дали не бе направил тактическа грешка? Като се бе въздържал, изчаквайки Емералд да го пожелае страстно, той бе позволил собственото му желание да стигне твърде далеч.
Дали да не я съблече и да я обладае в каретата? Погледна през прозореца и разбра, че няма достатъчно време. Изруга тихо. Как щеше да дочака до следобеда?