Глава 17
Когато каретата спря в двора на Грейстоун, Емералд отвори очи, протегна се чувствено и бързо се надигна. Кратката дрямка я бе освежила, затова бодро скочи, изтича пъргаво по стълбите и влезе.
Кейт Кенеди я посрещна с ръце на хълбоците.
— Крайно време беше! — Погледна вечерната рокля. — Да не би онзи дявол да ви е държал будна до сега?
— Прекарахме нощта на Мериън Роу.
Кейт завъртя очи.
— Значи въпросът ми си остава в сила.
Емералд бе започнала да оценява циничното остроумие на Кейт.
— Кейт, умирам от глад. Иди и опустоши кухнята на Мери Малоун, а през това време аз ще видя как се справя госпожа Макбрайд. После се качи горе да ми помогнеш да се преоблека. Ще ти разкажа каква великолепна вечер прекарах!
На Шон му бяха нужни няколко минути, за да придобие приличен вид и да слезе от каретата. После се запъти направо към горния етаж. Всичките му сетива бяха изпълнени с усещането за Емералд. Жадуваше да я вкуси! Да се наслади докрай на прелестите й! Възнамеряваше да прекара целия следобед, посветен на тези порочни занимания.
Прекоси бързо стаята си и отвори междинната врата. Знаеше, че тя първо ще свали пурпурната си рокля и не искаше да пропусне гледката.
Чака цяла вечност, но Емералд не се появяваше. „Къде, по дяволите, се мотае?“ Десетина минути крачи нагоре-надолу из стаята, после реши да оползотвори времето си и да се съблече. Остави обаче междинната врата леко открехната; не искаше да се лиши и от най-малката подробност.
Изведнъж, за негов ужас, спалнята на Емералд се изпълни с жени. Чу гласа на госпожа Макбрайд и хихикането на помощничките й. Едва сдържа гнева си, искаше му се всички да пропаднат вдън земя. Пое дълбоко дъх, укроти гнева си и се смъмри за проявеното нетърпение. Ала отново изпадна в отчаяние, тъй като видя купчината дрехи върху леглото на Емералд, които явно очакваха нейното одобрение.
Кейт Кенеди приближи до леко открехнатата врата. Погледът й се плъзна с одобрение по мускулестото гъвкаво тяло на господаря й.
— Май ще е по-добре да се облечете. Тя има да пробва много дрехи, преди да се заеме с вас — заяви икономката и твърдо затвори вратата под носа му.
„Проклети жени!“ Всички се бяха наговорили против него. Бавно и неохотно Шон си обу панталоните и отвори гардероба, за да извади чиста риза. Знаеше, че трябва да потърпи още малко. Нима не бе завършил най-доброто училище по търпение? Трябваше само да се съсредоточиш върху това, което желаеш, да знаеш с абсолютна сигурност, че ще го получиш и да се възползваш от всяка възможност, която би ти помогнала да постигнеш целта си.
Засмя се на собствената си глупост. Да обладаеш една жена съвсем не е въпрос на живот и смърт. Сложи си черните кожени ръкавици и слезе в кухнята при Мери Малоун. Беше забравил колко е гладен.
Двама Фицджералд, капитани на кораби, ухажваха кухненския персонал, забавлявайки го с разни измислени истории за Канарските острови.
— А да знаете какви са обичаите им, когато правят любов!
Мери Малоун избърса с престилкатата сълзите, които се стичаха по бузите й.
Щом видяха господаря на Грейстоун, мъжете тутакси станаха сериозни. Те се завръщаха от специална мисия и нямаха търпение да му разкажат, че всичките му планове са се увенчали с удивителен успех.
— И двата кораба? — остро попита Шон.
— Да, информацията, която ни дадохте, бе съвсем навременна — потвърди Дейвид. — Тези нещастници никога няма да намерят пътя обратно до Брега на слоновата кост.
— Някакви затруднения при продажбата на корабите?
— Не, продадохме ги в Гибралтар и разделихме парите между членовете на екипажа, както ни заповядахте. Мисля, че беше прекалено щедро от ваша страна. Дали обаче не трябваше да задържим корабите?
— Не, Дейвид. Никога нямаше да можем да се отървем от миризмата на роби. — Изведнъж си припомни вонята на натъпканите в трюма мръсни и въшлясали затворници и апетитът му тутакси се изпари. — Имаше ли някакъв ценен товар?
Дейвид Фицджералд се ухили самодоволно.
— Хиляда мускета, четиридесет и два инчови.
— Добра работа, Дейви! Ще ги разпределим между нашите екипажи. Пади Бърк знае кои кораби се нуждаят от допълнителни оръжия.
— Той вече ни даде списък и взе един мускет, за да го покаже на Шеймъс.
— Ще наредя да изпратят няколко бъчонки с бира на твоите момчета. Утре ще им дам новите заповеди.
— Колкото по-сатанински е планът, толкова повече се забавляват.
— В такъв случай ще изпаднат в истински възторг — сухо каза Шон.
С тези думи излезе и се отправи към конюшните. Рязко спря. Природата сама му предоставяше шанс. Хукна обратно към къщата. Взимаше по две стъпала наведнъж. Без да чука, нахлу в спалнята й.