— Е, нямам нищо против баща ти, нито пък, разбира се, против момчетата, които служат на нашите кораби, но всички онези жени, които са се пръкнали в семейството ти са цяла напаст!
— И какво съм виновна, че мъжете в нашето семейство умират, а жените процъфтяват? Ти би трябвало да благодариш на небесата за това. Твоят син Джоузеф ще бъде граф на Килдеър, когато баща ми умре. Дано Бог ми прости, че казвам подобно нещо.
— Не исках да те разстройвам, моя красавице. Разбира се, че ще поканиш сестрите си.
— И племенниците, и братовчедките, и лелите.
Шеймъс изпъшка.
— И тази дето се мисли за келтска принцеса и се увива цялата в червени воали?
— Тиара. Тя малко не е наред с главата.
— Всичките не са наред!
— Ти дори не знаеш имената им!
— Разбира се, че ги знам, Меги, Маги и Мегън, после идват онези със странните имена на скъпоценни камъни: Опал, Берил и Амбър…
— Амбър е тази, която е омъжена за Уилям Монтагю. Вече съм му изпратила покана, но той ще дойде сам, помни ми думите. Искрено съжалявам горката Амбър.
— Сама си е виновна. Омъжи се за него заради парите му и заради аристократичното му английско име.
— Тя беше само едно невинно петнадесетгодишно момиче. В тази женитба видя шанса си да се измъкне от Мейнут Касъл, свърталището на жените от рода Фицджералд, които са по-многобройни и от племето израелево. — Катлин без никакви угризения на съвестта направи пълен завой по отношение на семейството си.
Ръцете на Шеймъс се стегнаха около нея.
— Само един Фицджералд може да надхитри един Монтагю.
— Съмнявам се, скъпи. Смятам, че за това трябва да бъдеш О’Тул.
Целуна я. Страстно и всеотдайно. Не можеше да чака повече. Тя бе най-голямата дъщеря на графа на Килдеър — най-красивата и най-умната от всички жени Фицджералд. Най-добрата. Шеймъс никога нямаше да спре да благославя щастливата си съдба.
В огромната кухня Мери Малоун разбъркваше овесената каша. Кейт Кенеди влезе и се огледа за поднос. В същия миг Пади Бърк отвори външната врата. Мери се усмихна на високия и снажен управител.
— Как е времето, господин Бърк?
— Вали като из ведро, госпожо Малоун.
Готвачката му сипа един черпак от кашата и я поля с малко уиски.
— Изяжте го, господин Бърк. Ще стопли премръзналите ви кости.
— Много сте внимателна, госпожо Малоун. Как е зъбоболът ви тази сутрин?
— Понамаля, господин Бърк. Вече не се чувствам толкова зле.
Кати Кенеди застла подноса със снежнобяла покривка и смигна на Пади Бърк.
— Нищо чудно, че се чувстваш по-добре. Снощи изпи толкова уиски, колкото да умъртви цял бик.
— Да, и се замислих за някои неща, Кати Кенеди. Една глътка уиски може да смекчи езика ти, не мислите ли и вие така, господин Бърк?
— Не ме въвличайте във всичко това, госпожо Малоун. Никак не ми се нрави идеята да бъда трън между две рози.
— Бих искала няколко от специалните ти пшеничени питки за господарката, Мери!
Готвачката погледна разтревожено към подноса, който Кейт подреждаше.
— Да не би тя да се чувства зле?
— Ни най-малко, Мери Малоун, Господарят реши, че трябва да закуси в леглото.
Мери бе потресена.
— Но това е неприлично!
Кейт завъртя очи.
— Ако ти кажа какви неща се вършат в онази спалня, косите ти ще се накъдрят, Мери Малоун.
Още не бе свършила, когато изневиделица влетя Шеймъс. Намръщената му физиономия не можеше да прикрие задоволството, което изпита от думите на икономката. Въпреки това я изгледа кръвнишки и взе подноса от ръцете й.
— Аз ще го отнеса. Двамата с Катлин не искаме да ни безпокоят.
Пади Бърк едва не се задави с кашата, а жените зяпнаха. После управителят набързо привърши със закуската си, защото скоро щяха да дойдат представители на всички богати англо-ирландски домове, за да приберат буретата с контрабандния френски коняк. Шеймъс предвидливо бе вдигнал цената, тъй като бе предположил, че търсенето ще се удвои.
— Задели ли две бурета за празненството, Пади?
— Да. Кога ще бъде?
— В неделя.
Пади потърка носа си.
— Разбрах, че в неделя ще пристигне стоката за „Капитан Лунна светлина“.
— Да. Така е още по-удобно.
„Капитан Лунна светлина“ наричаха ирландските бунтовници. Съществуваше тайно революционно общество, основано в началото на войната между Англия и Америка. Тогава затруднението на Англия се превърна във възможност за Ирландия. Докато Франция и Испания се съюзиха с колониите, тя застана на страната на англичаните. А когато английският флот изнемогваше, бяха събрани петдесет хиляди ирландски доброволци. Те се заклеха във вярност към английската корона, но след края на войната не се разпуснаха, а сякаш изчезнаха вдън земя.