Шон бе толкова доволен от всеотдайния й отклик, че реши да я възнагради. Издърпа пръста си и покри с длан венериния й хълм. Замилва, застиска и заразтрива, докато тръпките й не се превърнаха в необуздан трепет.
Внезапно остър пукот разцепи въздуха, Емералд отвори очи и настръхна.
— Какво бе това?
— Изстрел! — Шон вече се бе изправил и се бе запътил към вратата. — Баща ми!
— Баща ти?
Не бе видяла никакви следи от присъствието на Шеймъс О’Тул в Грейстоун и бе предположила, че и той е мъртъв. С треперещи ръце навлече мократа муселинена рокля и последва Шон.
Изтича навън. Прекоси моравата. Запъти се към морето. Групичка мъже се бяха събрали на пътеката, която водеше към пристанището. Емералд спря. Не смееше да продължи по-нататък, защото внезапно разпозна брат си Джони. Видя как мъжете му помогнаха да се изправи на крака. Страхът я сграбчи за гърлото. Осъзна, че именно по Джони бе стрелял бащата на Шон.
Глава 18
Повдигна края на мократа си рокля и босите й крака сами прелетяха разстоянието.
— Джони, Джони, добре ли си?
Макар че беше блед и изглеждаше силно изплашен, гласът му прозвуча сравнително спокойно:
— Добре съм, Емералд!
Тя се хвърли към него и го прегърна, почти плачейки от облекчение.
Английските моряци, които придружаваха Джон на борда на „Суолоу“, стояха малко настрани, вперили свирепи погледи в ирландските моряци, командвани от Фицджералд. Въздухът бе наситен с напрежение и всеки миг можеше да избухне.
— Не искам неприятности — кратко рече Шон. — Връщайте се на корабите си.
Мъжете хвърлиха предпазливи погледи към кулата на замъка, но се подчиниха.
— Някой се опита да те убие! — Емералд разтърси брат си, за да го накара да се опомни.
— Ем, ако Шеймъс О’Тул е искал да ме убие, вече щях да съм мъртъв.
Шон възнагради Джон с усмивка и го потупа одобрително по гърба.
— Правилно. Да влезем вътре. Ще ти сипя едно питие.
Двамата се отдалечиха като близки приятели, оставяйки Емералд с отворена уста. Преди седмица бе изчезнала от дома си, а Джони не изглеждаше изобщо изненадан, че я вижда в Грейстоун. Двамата с Шон се държаха свойски. Дали брат й често идваше тук? И ако е така, защо, по дяволите, някой ще стреля по него? „Проклети мъже! Много грешат, ако си мислят, че ще ме държат в неведение!“
Ирландската кръв на Емералд кипна. Повече нямаше да крие гнева си. Възнамеряваше да си го излее на някого. Отправи се към пристройката до кулата. Почука небрежно на вратата и влезе, без да дочака отговор. Посрещна я Пади Бърк.
— Кой е виновникът за стрелбата? — гневно попита тя.
— Беше само един изстрел — поправи я управителят.
Очите й замятаха зелени искри.
— Кой? — Сложи ръце на кръста си.
Пади Бърк посочи с пръст към кулата.
— Господарят.
Емералд го изпрати с поглед, докато излизаше, а после се запъти към каменната стълба.
Шеймъс О’Тул седеше край прозореца и стискаше малък телескоп. До него, подпрени до стената, имаше четири пушки.
— Едва не уби брат ми!
Шеймъс доволно се засмя.
— Не съм се опитвал да го убия, иначе вече щеше да е мъртъв. Исках само да го изплаша.
— Изплаши мен! Защо стреля?
— Защото е Монтагю.
— Аз също.
— Никога не се хвали с това, момиче. — Светлосините му очи я огледаха внимателно от главата до петите. — На вид си Фицджералд, с което вече можеш да се гордееш. Ела по-близо до прозореца, за да те разгледам по-добре.
Пристъпи напред, защото не искаше той да си помисли, че се страхува от него.
— Приличаш много на моята Катлин. Нищо чудно, че Шон се е влюбил в теб. Да не би да си се разхождала под дъжда, момиче? Тя също обичаше да го прави. — Погледът му се замъгли и Емералд изпита странното чувство, че се е отнесъл в миналото. Реши, че Шеймъс О’Тул е малко неуравновесен. Вероятно не бе отговорен за действията си. В противен случай защо ще живее в тази кула като отшелник, след като има огромен и красив дом? Някой ще трябва да заключи тези оръжия. Довечера ще поговори с Шон за това.
— Върви и свали мокрите дрехи, красавице. Ще закъснееш за вечеря.
Емералд остана с впечатлението, че Шеймъс говори на съпругата си.
— Аз… аз… Отивам веднага!
Когато се върна в стаята си и се погледна в огледалото, реши, че прилича на дрипава циганка. Избра бледолилавата копринена рокля, за да й възвърне част от самочувствието и да й вдъхне смелост. В главата й се въртяха множество въпроси, които възнамеряваше да постави. Завъртя се рязко, когато междинната врата се отвори.
— Любов моя, съжалявам, че преди малко ни прекъснаха толкова грубо, но нямах никаква представа, че брат ти ще реши да намине днес.