Ръката на Емералд се стрелна към гърлото й в напразен опит да облекчи непоносимата болка, която заплашваше да я задуши.
— Защо ти никога… — Гласът й пресекна.
— Защо никога не съм ти разказвал това? Защото знаех, че го обичаш. Не съм нито сляп, нито глух. Ти веднъж го нарече своя Ирландски принц. Мама ни напусна, животът ни се превърна в истински ад, не можех да добавя и това към нещастието ти.
Искаше й се да го попита защо тогава я бе оставил да се омъжи за Джак Реймънд, но не бе честно да го обвинява. Нали сама бе взела решението. Мили Боже, как ненавиждаше съпруга си! Сега разбираше, че той се бе оженил за нея само и само да стане Монтагю. Проклятие! Никога вече не искаше да има нещо общо с него. Тя беше Фицджералд! Сега и завинаги!
Джони наля чаша ирландско уиски и й я подаде. Емералд поклати глава. Знаеше, че не може да говори, камо ли да преглъща. Погали нежно лицето на брат си, загърна се по-плътно в халата и се върна в стаята си.
Приближи тихо до междинната врата. Погледна надолу и видя, че през прага се процежда светлина. Толкова се нуждаеше от него! Искаше да му даде душата и сърцето си, да го защити с любовта си, така че никой повече да не може да го нарани.
Видя отражението си в огледалото и разбра, че трябва да се овладее. Отиде до умивалника, наля в шепите си вода от каната и наплиска очите си. Приседна на леглото и се опита да успокои дишането си. След няколко минути успя да си поеме въздух, но знаеше, че не би могла да си легне.
Копнежът по Шон изцяло я бе завладял. Той бе нейната любов и нейният живот. Трябваше да му го каже! Да разбере какво означава за нея! Взе лампата и завъртя дръжката на междинната врата. Тя тихо се отвори и младата жена пристъпи безшумно в спалнята.
Шон видя приближаващата се светлина и се подпря на лакът.
— Емералд?
С цялото си сърце искаше да промълви името му, но отново й бе невъзможно да заговори. Докато пристъпваше към леглото, Шон видя, че ръцете й треперят, а очите й плуват в сълзи. Стана и взе лампата.
— Какво има? Какво не е народ?
Краката й омекнаха и тя се отпусна върху леглото.
Шон бързо скри под завивката лявата си ръка и протегна дясната към нея. Жестът му преля чашата, сълзите й рукнаха на воля и тя горко се разрида.
Пръстите на Шон се заровиха в косите й и той притегли главата й към гърдите си.
— Шшт, успокой се… — Устните му нежно докоснаха веждите й. — Каквото и да се е случило, аз ще го оправя. — Задържа я за малко в прегръдките си, после допря устни до ухото й. — Довери ми се, любов моя.
Емералд вдигна глава и тежко преглътна:
— Джони ми разказа какво са ти сторили…
Глава 19
Очите на Шон застрашително блеснаха.
— Дяволите да го вземат!
— Шон, аз те обичам толкова много, не мога да го понеса…
Той изскърца със зъби от раздразнение.
— А ако сега се разплачеш, аз няма да мога да го понеса!
Повдигна брадичката й и впи очи в нейните. Беше толкова млада. В бялата си копринена нощница изглеждаше невинна, чиста и неопетнена. Но това нямаше да е задълго, не и ако успееше да си отмъсти.
— Не плачи заради мен, Емералд. Аз не го заслужавам.
Тя се усмихна боязливо.
— Позволи ми да обичам и твоята тъмна страна. — Искаше да го пречисти от жестокостта и грубостта.
— То не е просто тъмна страна, Емералд… Върви си, преди да е станало твърде късно за теб.
В отговор тя мушна ръка под завивките и улови ръката му.
— Не! — Шон подскочи като опарен.
— Шон, аз те обичам. Обичам те целия. Ръката ти е част от теб, моля те не я крий!
— Ето я, по дяволите! Погледни това грозно нещо! — Отметна завивките и извади на показ отсечения си палец. Тъмните му очи се взираха напрегнато в лицето й. Реши, че е невероятна в усилието си да прикрие отвращението си.
Очите му се разшириха, когато Емералд протегна ръка и пое неговата. Приближи я до бузата си, притисна я гальовно, после я покри с целувки. Сълзите й окъпаха белязания му навеки пръст.
Шон простена, сякаш принуден да вземе решение противно на разума си.
— Ела, ела при мен!
Отметна завивките и Емералд се плъзна в леглото до него. Привлече я в прегръдките си и притисна треперещото меко тяло към твърдите си мускулести гърди. Залюля я в силните си ръце, погали главата и гърба й, докато тя доверчиво се отпусна.
„Защо не избяга от мен, Емералд? Защо ме улесняваш толкова много?“
Дълго я люля нежно в прегръдките си. Най-после риданията й стихнаха и тя притисна буза до сърцето му. Никога не се бе чувствала толкова сигурна и защитена. Да лежи до него в леглото, бе все едно да се отпусне в голям и топъл пашкул. Това бе всичко, за което копнееше.