Той протегна силните си ръце и здравата я разтърся.
— Ако искаш фойерверки, ще си ги получиш.
Бори се с него като подивяла котка. Наслаждаваше на това, че бяха равностойни партньори и всеки докарваше другия до лудост. Накрая и двамата се предадоха. Шон се отказа, защото физически бе по-силен от нея и не искаше да й причини болка. Емералд не устоя, защото не искаше да нарани мъжката му гордост. Любовта й към него беше безгранична, а той точно сега й бе показал колко много означава тя за него.
По-късно лежеше сгушена в прегръдката му и си нашепваха любовни слова.
— Моя сладка любима, аз наистина исках да се похваля теб, да покажа на онези безцветни англичанки какво означава истинската ирландска красота. Ако не желаеш, не е нужно никога повече да си слагаш огърлицата на обществено място, но ти нямаш свои пари, а тя ще ти даде известна финансова сигурност.
— Скъпи мой, ти си моята сигурност.
Шон я притисна до сърцето си.
— Обещаваш ли ми, че ще я задържиш?
— Обещавам! Но нека не приемаме повече светски покани. Тази вечер се наслушах на клюки. Ще ми стигнат до края на живота. Не ме интересува дали съпругата и любовницата на херцога на Девъншир са забременели по едно и също време. Предпочитам да си отида у дома.
— Още малко, мила моя. Няколко мои търговски кораба са в пристанището в Лондон. Преди да тръгна, трябва да поговоря с капитаните им. Тази нощ ще ти покажа градините на удоволствието. Ще бъдем само ние двамата. Ходила ли си някога във Воксхол или Ранело?
— Разбира се, че не. Никога не съм правила нищо порочно или неприлично.
— Докато аз не те откраднах…
Емералд игриво се засмя.
— За да заживея постоянно в грях. — Плъзна заобленото си коляно между твърдите му бедра. — Ти ме научи да бъда страстна и порочна! И никога да не казвам не!
Глава 21
— Какво е направил той? — изрева Уилям Монтагю и лицето му придоби морав оттенък.
— Конфискувал е „Суолоу“. Бях безсилен. Оказахме се в капан. Фицджералд бяха двойно повече от нас. Извадих дяволски късмет, че останах жив, и то не благодарение на теб!
— Какво искаш да кажеш?
— Знаел си, че Шеймъс О’Тул ще застреля всеки Монтагю, който се появи пред очите му. Вие двамата ме избрахте за изкупителна жертва. Радвай се, че ти е върнал поне екипажа.
— И за какъв дявол ми е екипаж без кораб? Ние все още имаме сключен договор за доставка и транспортиране на коне за армията, въпреки че заради моя проклет брат ни изхвърлиха от адмиралтейството. Но ако има някакво забавяне, ще ни отстранят и от този бизнес и аз няма да мога да се покажа пред Бедфорд. А той е много влиятелен и все още може да ни помогне с връзките си.
— Днес ще купя нов кораб. Ако искаме да печелим, не бива да губим екипажа.
— Можеш да се заемеш с документите, но Джак ще реши кой кораб да купи. Ти не разбираш нищо от шхуни.
— Вярата ти в моите качества наистина е трогателна, татко — сухо рече Джон.
— Щях да свърша тази работа лично, ако не ме мъчеше дяволската подагра!
Джон знаеше, че няма смисъл да му обяснява, че пристъпите са следствие от постоянните му избухвания.
След като се разделиха, Монтагю седна зад бюрото с мрачно изражение. Защо всичко внезапно бе тръгнало на зле? Поклати глава. Ако трябваше да бъде искрен, животът му от години бе изгубил сладостта си. Откакто Амбър го напусна. Никой не можеше да го успокои и приласкае, както го правеше тя. Никой не бе в състояние да облекчи болките от ужасната подагра, така както мехлемите и отварите, които тя приготвяше. Нямаше представа какво е станало с нея, но предполагаше, че живее в Ирландия, вероятно със семейство Фицджералд в Мейнут. Може би бе време да й прости и да я прибере обратно.
Джон Монтагю и Джак Реймънд бавно се разхождаха покрай лондонското пристанище. Джак бе изумен от броя на корабите на О’Тул, пуснали котва в залива.
— Ако някога се срещна с онзи кучи син, ще го убия с голи ръце!
Джон се засмя.
— Имаш тази възможност. Там е „Полумесец“. Шон сигурно е на борда.
Джак остана слисан.
— Нима е плавал с теб?
— Монтагю не всяват страх у него. Предполагам, че миналата нощ е бил почетен гост на големия бал на Нюкасъл, който той даде в чест на победата си над Сандуич.
Джак Реймънд стисна зъби в безсилен гняв.
— Довел ли е със себе си и моята съпруга?
— Разбира се, че не — излъга Джон. — Не е глупак. — Кимна в посока на „Полумесец“. — Говорим за вълка…