Реймънд рязко вдигна глава и видя силуета на О’Тул, който нехайно се бе облегнал на перилото. Втренчи се невярващо в мургавото жестоко лице. Никога не би го познал. Въпреки небрежната си поза, Шон изглеждаше толкова застрашителен, че вътрешностите на Джак болезнено се свиха.
Защо не бе отървал света от тази ирландска измет още навремето? Може би обаче не е късно. Между тях имаше толкова омраза и кръв, че никога нямаше да бъде в безопасност, докато Шон О’Тул е жив. Мисълта, че този проклет ирландец бе откраднал Емералд изпод носа му, бе непоносима, но имаше и нещо по-лошо. Джак Реймънд подозираше, че тя доброволно е тръгнала с похитителя си. И когато успееше да си я върне, щеше да я накара да плаща за това през остатъка от живота си!
Джак Реймънд ускори крачката си, а Джон прикри презрителната си усмивка. Знаеше, че не е достоен противник на О’Тул и на всяка цена щеше да избягва сблъсъка с него.
Двамата прекараха сутринта по офиси, а следобеда огледаха една ирландска шхуна и един двумачтов търговски кораб, току-що пристигнал от Гибралтар, който обаче се стори подозрително познат на Джон, макар че бе прясно боядисан. Когато видя следите от гасена вар, използвана, за да се премахне отвратителната миризма на роби, се досети, че това е техен плавателен съд, бивше тайно притежание.
Потръпна обаче от задоволство, докато превъзнасяше качествата на шхуната, защото знаеше колко много мрази Джак Реймънд всичко ирландско.
— Не — отсече накрая той. — Търговският кораб има много по-голям трюм, а и поне няколко години няма да се нуждае от боядисване.
— Въпреки това аз лично предпочитам шхуната — тя е много по-бърза. Но предполагам, че ще трябва да се подчиня на решението ти. Все пак имаш повече опит от мен.
— Ти си тук, за да оформиш документите.
— Още днес ще уредя „Гибралтар“ да бъде прехвърлен официално на „Монтагю Лайн“. Ти можеш да си поговориш с капитана, ако вече не е мъртво пиян. — В мига, в който Реймънд се отдалечи, Джони затвори очи и се помоли: „Господи, моля те само за едно — дано да присъствам, когато баща ми открие, че е купил обратно своя собствен проклет кораб!“
Шон О’Тул усети как космите на врата му настръхват. Това особено чувство остана и след като Джак Реймънд се изгуби от погледа му. Не беше страх, а по-скоро предупреждение, че се задава нещо. Откритото противопоставяне не бе в стила на Реймънд, но О’Тул нито за миг не го подценяваше. Омразата и ненавистта в погледа му достатъчно ясно показваха, че Джак ще се опита да си отмъсти.
Следобедът вече преваляше, когато осъзна, че всъщност Емералд е причината за безпокойството му. Реши веднага да се прибере, но мина по заобиколен път, в случай че го следят.
Откри я в банята и почувства такова облекчение, че краката му омекнаха.
— Облечи се! Помолих прислужницата да ти опакова нещата. Заминава ме.
— Шон! Ти ми обеща да ме заведеш във Воксхол!
Той се втренчи объркано в нея и зарови пръсти в косата си.
Ръката й се стрелна към гърлото.
— Плашиш ме! Какво не е наред?
Осъзна, че сигурно изглежда доста странно и се опита да се отпусне.
— Няма нищо. Миналата нощ ме помоли да те отведа у дома. Само се опитвам да те зарадвам.
— Кажи истината! Просто си забравил за Воксхол, нали?
Шон се засмя.
— Ах, моя красавице, като те видях в банята, мигом забравих за всичко. — Вече се чувстваше глупаво заради нелепите си притеснения. В края на краищата, докато е с нея, нищо лошо не може да й се случи. Наблюдаваше я как прокарва гъбата по високите си твърди гърди, които се подаваха над водата.
Емералд проследи погледа му и разбра какво въздействие има върху него. Затова се отпусна по гръб, вдигна гъбата и я стисна. Водата потече по изящните й рамене. Потопи отново гъбата и повдигна единия си крак, за да го облее. Това бе достатъчно. Устните й се извиха в доволна усмивка, когато видя как Шон сваля сакото и развърза вратовръзката си.
Миг по-късно плъзна ръце под нея, повдигна я от ваната и я сложи в скута си. Не го бе грижа, че водата се стичаше и мокреше дрехите му. Целуна я по ухото.
— Не виждам защо да не направим и двете неща. Ще те заведа във Воксхол, а после ще се качим на кораба и ще отплаваме.
Емералд завъртя задничето си, за да се нагласи по-удобно.
— Не искам да изпусна фойерверките — невинно рече тя.
Шон захапа лекичко ухото й.
— Аз ще ти дам проклетите фойерверки!
— Обещаваш ли? — Облегна се на ръцете му. Членът му себе втвърдил и набъбнал и издуваше мокрите панталони.
Шон обхвана с длани заоблените й гърди и леко ги повдигна. Те бяха толкова чувствителни, че Емералд извика. Той мигом застина.