— Извинете. — Дани вдигна бурето с барута на рамото си. — Трябваше да взема парите, преди да ги предложи на някой друг — обясняваше той, докато двамата с Шон вървяха към стълбата. — Повечето от хората на Монтагю са подкупени.
— Със сигурност взеха и моите пари — иронично отвърна Шон.
— След като Монтагю е опитал веднъж, ще опита и втори път.
— Предупреждението е предпазна мярка, Дани — рече Шон и вдигна бурето от рамото му. — Господин Фицджералд! — изрева той и закрачи по палубата към капитана на кораба.
Ръцете на Дейвид Фицджералд замръзнаха върху руля.
Глава 22
Както често се случва, нощната мъгла бе предвестница на горещина. На следващия ден, когато „Полумесец“ минаваше покрай остров Уайт, слънцето светеше ярко и над английския канал се носеше само лек западен бриз.
Шон опъна широк навес, за да може Емералд да прекара деня на палубата и да наблюдава моряците. Тя гледаше като омагьосана как се катерят като пъргави маймуни по високите мачти.
В Корнуол се запасиха с прясна вода и провизии, а Шон заведе Емералд на брега, за да разгледа Ландс Енд. Когато се изкачиха на високата скала, я прегърна през кръста и й посочи блестящото море.
— Казват, че това е било плодородна и богата земя. Морето я погълнало през единадесети век. Простирала се чак до островите Сили. Някои се кълнат, че са виждали изгубения град от това място, където сме ние сега.
— О, да, легендарната Лайънси! Когато бях малка, майка ми много ми е разказвала за нея. Палати и високи кули често изплували от морето.
— Вярваш ли в митовете и легендите, Емералд?
— Да, да! А ти не вярваш ли?
Шон се загледа в спокойните води, а очите му станаха сребристи. Поклати глава.
— Някога вярвах. Дръж се здраво за вярата и детските си спомени, не ги оставяй да ти се изплъзнат, както стана с мен.
Меланхолията му продължи и през следващия ден, докато й показваше забележителностите покрай бреговете на Уелс и й разказваше мрачни легенди. После я научи как да предсказва времето по мълчаливите и сурови планини.
— Ако върховете им са обвити в мъгла, трябва бързо да си потърсиш заслон, но ако можеш да ги видиш ясно, ще бъде горещо, както се очертава през следващите няколко дни.
Показа й различни морски птици. Много скоро тя вече можеше да отличава голямата гагарка, буревестника и чайките.
На третия ден Емералд се присъедини към Шон на руля, докато той заместваше капитан Дейвид Фицджералд и насочваше „Полумесец“ през канала Сейнт Джордж към Ирландско море.
По негово настояване тя дори хвана кормилото. Почувства се много смела, макар да знаеше, че силните му ръце са готови всеки миг да поправят евентуалната грешка.
— Отгатни накъде сме се насочили — промърмори Шон в ухото й и ръцете му тутакси покриха нейните.
Емералд го погледна през рамо и видя веселите искрици в очите му. Разбра, че тъжното му настроение си е отишло и сърцето й се изпълни с радостно вълнение.
— Подскажи ми малко.
Той й се усмихна.
— По-добре сега аз да поема кормилото! Проливът Мени е доста тесен.
— Ангълси!
— Имаш щастливи спомени от този остров. Искам и днешният ден да се превърне в такъв незабравим спомен. Спомен, който винаги ще пазиш в сърцето си. Искам за нас двамата следващите няколко часа да бъдат най-прекрасните в живота ни.
Оставиха моряците да плуват в бистрите води и хванати за ръка се упътиха към кристалната пещера. Съблякоха се мълчаливо. Бяха в пълна хармония.
После със затаен дъх заизследваха блестящия лабиринт, чиито стени диамантено искряха. По спокойната повърхност на езерото танцуваха безброй цветни лъчи.
Докоснаха с благоговение скъпоценните кристали. След това потопиха пръстите на краката си в бистрата вода.
Шон наблюдаваше великолепната красота на Емералд, окъпана от цветовете на дъгата и призрачните сенки.
А тя се наслаждаваше на тъмната му мъжка хубост и се опияняваше от близостта му. Той я бе научил да се възхищава на красотата на цветовете и звуците и да изживява докрай настоящия миг, забравяйки и миналото, и бъдещето.
Улови ръката й. Бавно навлязоха в езерото. Сякаш се озоваха във вълшебно царство. Емералд усети как кожата и настръхва, кръвта й закипява от желание, тялото й изтръпва от страстна нега, а сърцето и се изпълва с любов. Да бъдат тук заедно бе най-голямото блаженство.
Игриво плуваха и са плискаха. Тя се покатери на гърба му, обви ръце около врата му, а той се гмурна надълбоко, преструвайки се на делфин. Докато се закачаха и целуваха, външният свят се стопи, останаха само те двамата в чувствения си рай, понесени от вълните на радостта и свободата. Накрая се хвърли тръпнеща от копнеж в прегръдките му.