Шон я повдигна върху каменния ръб на езерото и се настани до нея. Когато я притисна към себе си, младата жена почувства, че двамата навеки са свързана с доверие и любов.
— Само ти можеш да ме държиш толкова близо до себе си и в същото време да се чувствам толкова свободна!
Не се нуждаеха от думи и обяснения. Оставиха дрехите си в кристалната пещера и излязоха навън, под палещите лъчи на слънцето. Кораловият пясък ги мамеше, а те не желаеха да устоят на примитивното изкушение. Емералд се излегна и блажено се протегна, оставяйки топлината да проникне във всички кътчета на тялото й.
Затвори очи. Знаеше, че никога няма да бъде по-щастлива. Шон Фицджералд бе целият й свят. Не можеше да си представи, че няма да го познава, да гледа грациозния начин, по който се движи, че никога няма да чуе дълбокия му плътен глас да мълви името й. С него се чувстваше цяла. И вечна.
Докато лежеше върху златистия пясък под топлите лъчи на слънцето, въздухът сякаш бе наситен от някакво прекрасно очакване. Мекият морски бриз танцуваше в черните й къдрици и галеше нежно лицето й. Изпълваше я бе крайна радост, граничеща с щастието. Знаеше, че скоро много скоро той ще я люби.
Очите й останаха затворени, а устните й потрепнаха, сякаш докоснати от нежните крилца на пеперуда. Усмихна се загадъчно и бавно повдигна клепки. Той бе коленичил пред нея, вперил напрегнат взор в лицето й, а тъмносивите му очи преливаха от смях. Без да откъсва очи от неговите, тя бавно се надигна и застана на колене.
Нямаше нужда от думи. Копнежът да се докоснат изгаряше кръвта им. Протегнаха ръце едновременно. Пръстите им галеха бузата, шията, рамото на другия. Ръката на Емералд се плъзна по гърдите му и се спря при сърцето. Усети бясното туптене. Нейният Ирландски принц!
Наведе се, за да завладее устните й със своите, а когато топлият му дъх ги опари, Емералд зашепна името му с пламенна страст:
— Шон, Шон…
Устните му се плъзнаха по шията й.
— Кожата ти е като гореща коприна. Обичам да те докосвам и вкусвам, когато си стоплена от слънцето.
Прокара пръсти по кадифената падина между гърдите й, продължи надолу към пъпа, после ги мушна между краката й и докосна най-съкровената част на женствеността й. Повдигна ги към устните й.
— Вкуси!
Тя ги облиза. Премрежените й очи гледаха как той засмуква медната й влага. Нещата, които правеше с нея, винаги я караха да се чувства дива и грешна.
После разпиля косите й около сърцевидното й лице. Очите му бяха потъмнели от страст. Чувстваше се толкова привлечен от нея, че това като че ли граничеше с натрапчивата мания за притежание. Повтаряше си, че времето им изтича. Затова трябваше изцяло да й се наслади.
Само ако… стисна юмруци и прогони мисълта. Не биваше! Искаше просто да гледа и да чува, да помирисва и вкусва, да докосва. Един ден всичко щеше да свърши. Не биваше да усложнява нещата с тъмните си мисли. Тя може и да не забременее още месеци, даже година. Все още нямаше защо да се отказва от нея.
Бе я научил да живее за момента, да му се отдаде изцяло и докрай. В този миг бяха заедно. Само това имаше значение. Хиляди нощи и дни и един-единствен незабравим светъл час. Желанието изгаряше кръвта му, но той овладя пламъците, за да достави пълно удоволствие на Емералд.
Бедрата й се вдигнаха високо и се обвиха около кръста му, тя се изви на дъга. Шон я прониза дълбоко с твърдия си пулсиращ член. Бе я научил да взима без колебание това, което желае. Необузданата й страст и ненаситната й жажда му доставяше невероятна наслада.
Знаеше, че обича да прониква дълбоко в нея, после да излиза навън, отново и отново, докато тя се гърчи и извива под него, стенейки от удоволствие. Всеки път, когато излизаше, тялото й тръпнеше от неудовлетворен копнеж, а всеки път, когато отново навлизаше, политаше до нови висоти на екстаза.
Никога досега не бяха сливали телата си толкова бясно и нетърпеливо, както в този миг върху горещия пясък под изгарящите лъчи на слънцето. Кръвта им бе като огнена река. Освободиха се от всякакви задръжки и изцяло се отдадоха един на друг.
Златистите пламъци в очите на Емералд се превърнаха в оранжеви, после в кървавочервени и накрая в пурпурни. Тя остана над бездната на вулкана за няколко дълги прекрасни мигновения. После, неспособни да издържат повече пулсиращото удоволствие, и двамата избухнаха едновременно и телата им потръпваха неистово, докато той изливаше семето си в нея.
Лежаха прегърнати цял час, целуваха си, шепнеха си любовни слова, сякаш се бяха пренесли в друг свят. После Емералд затвори очи и се унесе в сладка дрямка. Шон впи поглед в лицето й, за да запомни завинаги как е изглеждала през този особен и за двамата ден.